Последната империя

— Може би се е опасявал, че някой ще го прочете, а не е искал да се издава като аломант.

— Възможно е. Не е изключено също така тогава все още да не се е бил Преобразил. Каквото и да се е случило в Териските планини, то го е променило от герой в тиран и може би е отслабило силата му. Няма да узнаем, докато Сейзед не приключи с превода.

— Близо ли е до края?

— Остава му съвсем малко — надявам се най-важната част. Досега съм леко разочарован от написаното. Лорд Владетеля дори не ни казва какво ще търси в онези планини. Твърди, че го прави, за да защити целия свят, но може би само се хвали.

„Не ми се струва да се хвали — помисли Вин. — По-скоро е обратното“.

— Както е да е. Скоро ще узнаем истината.

Вече се стъмваше и Вин разпали калай, за да вижда. Улицата под прозореца постепенно се озари в странна призрачна светлина, смесица от сенки и сияния, в резултат от подсиленото й с калай зрение. Тя знаеше, че всъщност е почти непрогледен мрак. Ала въпреки това можеше да вижда. Не както при дневна светлина — всичко беше леко замъглено, — но все пак различаваше отделните предмети.

Келсайър погледна джобния си часовник.

— Колко още? — попита Вин.

— Половин час. Стига да дойде навреме — в което се съмнявам. Той е мой брат все пак.

Вин кимна и опря лакти на перваза. Чувстваше се по-спокойна, след като Келсайър й бе дал атиум.

Сепна се. Мисълта за атиума й напомни за нещо друго — също важно. Нещо, за което не се бе сещала от доста време.

— Пропусна да ми кажеш за Деветия метал! — обвини го тя.

Келсайър повдигна рамене.

— Казах ти, че не е нищо важно.

— И все пак. Какво представлява той? Някаква сплав?

Келсайър поклати глава.

— Не. Последните два метала не са от същата категория като предишните осем. Деветият метал е злато.

— Злато? — попита Вин. — Това ли е? Можех да пробвам с него много отдавна!

Келсайър се засмя.

— Разпалването на злато е… неприятно преживяване.

Вин присви очи, обърна се и погледна през прозореца.

„Ще видим“.

— Смяташ сама да опиташ, нали? — позна той. Вин не отговори.

Келсайър въздъхна, бръкна под наметалото си и извади златен боксинг и пила.

— Трябва и ти да си носиш. Постарай се обаче златото да е от най-чиста проба.

— А ако не е? Какво ще стане?

— Ще разбереш — отвърна той и изпили прашинка злато от монетата. — Помниш ли главоболието от пютриумната умора?

— Да, разбира се.

— При некачествените метали е по-тежко. Много по-тежко. Когато имаш възможност, гледай да си набавиш метали — във всеки град има готови смеси за аломант и. Повечето търговци се стараят стоката им да е първо качество — ядосан Мъглороден с главобол не е клиентът, с когото биха искали да си имат работа. — Приключи с пиленето, събра няколкото прашинки и ги загъна в кърпа. Отдели една и я глътна.

— Вкусно — рече с усмивка и й подаде кърпата. — Хайде, опитай. Само не забравяй, че те чака странно преживяване.

Вин кимна, изведнъж разтревожена. „Никога няма да разбера, ако не опитам“ — напомни си, лапна една прашинка и я глътна с вода от манерката.