Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Госпожо — каза той, гледайки ерцхерцогинята, — страдате ли? Толкова сте бледа, човек би казал, че треперите.
— Господине — каза тя, — няма да скрия от вас, че изпитвам странно вълнение. Може би има някаква силна буря на небето. Бурята има ужасно въздействие върху мене. Цялото ми тяло трепери, вижте.
И наистина цялото тяло на бедната принцеса се тресеше.
В този момент — като че ли, за да оправдае предчувствията й, един силен порив на вятъра, от онези, които обръщат планините, известяващи за идващата буря, която се приближаваше, изпълни двореца със смут, безпокойство и силен трясък.
След бученето последва силно звънтене: това бяха счупените на хиляди парченца стъкла, които падаха върху мрамора на стълбите и корнизите, като добавяха към този шум и една тревожна и неравна музика при скърцащото си летене в пространството.
Дофинът се приближи до прозореца, несъмнено за да затвори капака, но дофината го спря.
— О, господине, господине, за Бога — каза тя. — Не отваряйте този прозорец. Свещите ни ще угаснат и ще умра от страх.
Дофинът се спря.
Изведнъж на небето се появиха многобройни черни облаци, които се въртяха във вихър, подобно на хвърлени в атака ескадрони. Дофинът остана бледен и прав до прозореца, облегнал едната си ръка върху перваза. Дофината се строполи върху един стол и въздъхна.
— Страхувате ли се, госпожо? — попита дофинът.
— О, да! Но все пак вашето присъствие ме успокоява. Каква буря!
— Да — каза Луи. — Вятърът духа от юг-югозапад, а именно такъв вятър носи най-жестоките бури. Ако продължава, не зная как ще изстрелят фойерверките.
— О, господине! За кого ще ги изстрелват? Никой няма да остане в градините в подобно време.
— Ах, госпожо! Вие не познавате французите. Трябват им фойерверки, а тези ще бъдат чудесни. Вчера инженерът ми показа плана. Ето, вижте, погледнете — не се излъгах, ето първите ракети.
И наистина, лъскави като огнени змии, сигналните ракети се устремиха към небето, но в същото време — сякаш бурята прие тези огнени струи като предизвикателство — една светкавица, която сякаш щеше да стопи небето, се изви върху фойерверките и смеси синия си пламък с червения огън на ракетите.
— Наистина — каза ерцхерцогинята, — светотатство е човек да се бори с Бога.
— Ах, какво нещастие! — каза дофинът. — Ето, че за хората няма да има фойерверки.
— Ех, господине — възрази тъжно Мария-Антоанета. — Какво ли има, откакто съм пристигнала във Франция?
— Как така, госпожо?
— Видяхте ли Версай?
— Разбира се, госпожо. Версай не ви ли хареса?
— О, всъщност Версай би ми харесал, ако и днес беше такъв, какъвто го е оставил вашият велик прадядо Луи XIV. А в какво състояние намерихме ние Версай? Кажете. Навсякъде нещастия и развалини. О, да, бурята подхожда добре на празника, който ми устройват. Има ли нещо по-подходящо от този ураган, за да се скрие от народа нещастието на нашия дворец? Не е ли благоприятно идването на нощта, за да бъдат скрити тревясалите алеи, потъналите в тиня тритони, фонтанчетата без вода и потрошените статуи?
Дофинът, видимо смутен, тъй като не знаеше какво да отговори на тези упреци и най-вече на тази патетична тъга, толкова чужда на характера му, на свой ред дълбоко въздъхна.
— О, Боже мой! Кажете ми, че няма опасност! Кажете ми го. Има ли такава? Умирам от ужас.
— Няма никаква опасност, госпожо. Версай е построен терасовидно и не може да привлече мълнията. Ако падне гръм, това ще стане най-вероятно върху църквата, защото покривът й е островърх, или върху малкия замък, където има грапавини. Вие знаете, че остриетата привличат наелектризираните тела, а плоскостите — обратно — ги отблъскват.
— Не! — провикна се Мария-Антоанета. — Не зная!
Луи взе треперещата и ледена ръка на херцогинята. В този миг една светкавица освети със зловещото си синкаво сияние стаята. Мария-Антоанета нададе вик и отблъсна дофина.
— Но, госпожо — попита той. — Какво има?
— О! — каза тя. — В светлината на тази светкавица ми се сторихте блед, окървавен, разрошен. Помислих, че виждам призрак.
— Хайде, госпожо — поде той след миг на мълчание, — смелост, моля ви. Да оставим тези страхове на простолюдието. В края на краищата госпожо, това е само една буря, а бурята е едно от най-често срещаните и най-естествените явления на природата. Не знам защо хората се плашат толкова силно от нея.
— О, сама по себе си тя може би не би ме уплашила, но в самия ден на нашата сватба не ви ли изглежда тя като едно зловещо знамение, което се прибавя към всички други, които ме преследват от влизането ми във Франция?