Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Той зачака, като гледаше крадешком и се ослушваше. Гласът на госпожа дофината се повиши — чист и мелодичен, макар и малко треперещ:

— Откъде ще влезе господин дофинът? — попита тя.

— През тази врата, госпожо — каза херцогиня Дьо Ноай.

В този момент дофинът, отегчен да чака, натисна леко вратата, пъхна главата си в полуотвореното пространство и попита дали може да влезе.

Госпожа Дьо Ноай нададе вик, защото първоначално не позна принца.

Подхвърляна от връхлитащите я едно след друго вълнения, госпожа дофината се намираше в такова състояние на нервите, когато всичко наоколо причинява страх. Тя сграбчи ръката на госпожа Дьо Ноай. Внезапно кралят влетя в стаята.

В присъствието на Луи XV, пристигнал така внезапно, Антоанета се смъкна от леглото си и застана права, обвита в големия си пеньоар, който я прикриваше от краката до шията така плътно, както тогата римлянката. „Добре се вижда, че е мършава — прошепна Луи XV. — Дяволите да го вземат господин Дьо Шоазьол, който от всички ерцхерцогини избра точно тази!“

— Ваше величество — каза госпожа Дьо Ноай — може да забележи, че от моя страна етикетът беше точно спазван. Грешката е от страна на господин дофина.

— Вземам грешката за моя сметка — каза крал Луи XV, — тъй като аз го накарах да я допусне. Но понеже обстоятелствата бяха сериозни, скъпа ми госпожо Дьо Ноай, надявам се, че ще ми простите.

Госпожа дофината се отдалечи с една крачка от леглото и сграбчи ръката на госпожа Дьо Ноай с по-голям ужас от първия път.

— О, за Бога, госпожо! — каза тя. — Ще умра от срам.

— Сир — каза госпожа Дьо Ноай, — госпожа дофината ви моли да я оставите да си легне като обикновена гражданка.

— По дяволите! И вие ли казвате това, госпожо Етикет?

— Сир, зная добре, че това е против законите на френския двор, но погледнете ерцхерцогинята…

И наистина Мария-Антоанета беше права, бледа и се подпираше със слабата си ръка на облегалката на едно кресло и би приличала на статуя на ужаса, ако не се чуваше лекото тракане на зъбите й, придружено от студената пот, която се стичаше по челото й.

— О! Не искам да противореча на дофината по този въпрос — каза Луи XV, враг на протокола толкова, колкото Луи XIV беше негов горещ привърженик. — Да се оттеглим, херцогиньо. Всъщност има ключалки по вратите и ще бъде по-забавно.

Дофинът чу последните думи на дядо си и се изчерви. Дофината също ги чу, но не ги разбра. Крал Луи XV целуна снаха си и излезе, повличайки херцогиня Дьо Ноай.

Двамата млади хора останаха сами. Настана миг на мълчание.

Най-сетне младият принц се приближи до Мария-Антоанета. Сърцето му биеше силно. Той чувстваше, че в гърдите, в слепоочията, във вените на ръцете блика буйната кръв на младостта и любовта. Но той усещаше присъствието на дядо си зад вратата и неговия циничен поглед, проникващ чак до брачното ложе, който го вледеняваше. Дофинът всъщност беше много срамежлив и несръчен по природа.