Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Надяваше се, че той е успял да се добере до относителната безопасност на канализацията. Надяваше се. Вбеси се на себе си, че се беше забила тук долу и то за нищо.
Светлината от призрачния лишей бе достатъчна, дотолкова, че да не й се налага да пали свещта си. Нищо не я беше нападало, но вампирите със сигурност не бяха далеч; сферата вибрираше, а частите във вътрешността й се въртяха лудешки.
Стигна до края на прохода, където облицованите стени преминаваха в ерозирали скали, макар, че тунелът изглежда продължаваше напред. Подът придоби лек наклон надолу, което не беше окуражаващо. Мадлин надникна с подозрение в сенките и скалните процепи в края на пасажа. Стори й се, че вижда проблясъка на очи и слабо раздвижване. Не, вампирите не бяха си отишли. Надяваше се, да са само вампири; беше презаредила пистолета си от кутийката с резервни амуниции в джоба на палтото си, но дотук пистолетните изстрели не им бяха навредили особено.
Внезапно чу стъпки в тишината. Един човек, пристъпващ с уверена и тежка походка; звукът сякаш идваше от всички посоки. Тя стисна силно сферата и огледа и в двете посоки видимо празния проход. Устата й пресъхна и гърлото й се сви. Не беше Никола; познаваше походката му.
Откъм сенките в края на тунела се появи силует. Мадлин се вторачи, така завладяна от шок и облекчение, че изобщо не реагира. Беше Арисилд.
Тя понечи да тръгне към него, но сферата в ръцете й изведнъж завибрира толкова силно, че пулсациите отекнаха в гърдите й. Спря. Това беше предупреждение.
Арисилд пристъпи към нея. Изглеждаше така, както можеше да се очаква, блед и отслабнал, в избеляла синьо-златиста нощница. Усмихна й се и каза:
— Мадлин, ти тук. Колко мило от твоя страна.
— Да, Арисилд, тук съм, — успя да отвърне. Сферата сякаш искаше да изхвръкне от ръцете й, а колелцата вътре се въртяха бясно.
— Донесла си и сферата.
Въздухът в тунела се раздвижи и развя тънката му сребриста коса. Той протегна ръце към нея.
— Дай ми я.
Почувства как по гърба й се стича пот, въпреки студа. Каза:
— Ела и я вземи, Арисилд.
Той се поколеба, но изражението му на леко смахната доброжелателност не се промени. Каза:
— По-хубаво ще е ти да ми я дадеш, Мадлин.
Тя отново усети силната предупреждаваща вибрация на сферата, която сякаш пусна пипало в сърцето й и изпълни душата й със страх. Пое дълбоко въздух. Може би наистина беше жива. Но как беше възможно един метален предмет, дори и одухотворен чрез магия, да бъде жив? Беше ли възможно да мисли? Едно живо и могъщо нещо нямаше през цялото време така да седи на някаква полица в надстройката на Колдкорт и да не прави нищо. Освен ако нямаше нужда от друго живо същество, което да усети магията и така да му вдъхне живот. Навярно, за да мисли, използваше съзнанието на онзи, който го държеше. Сигурно затова работи за мен, а онази, която беше в Октав, работеше за него. А ако дам тази на истински магьосник…
— Ти направи тази сфера за Едуар, Арисилд. Защо да не можеш да я вземеш от мен?
Защо не иска да те познае? Защо ми казва да се боя от теб?
Той се поколеба отново, след което поклати глава и разпери безпомощно ръце.
— Защото аз бях онзи, който направи всички тези неща, Мадлин. През цялото време само се правех, че съм в безсъзнание. Аз повиках Изпратеното и преобразих чудовищата на „Съдебен“ и изпратих съществото в затвора. Но никога не бих наранил никого. Опитах се да отмъстя на хората, които убиха Едуар, но не се получи. — Виолетовият му поглед беше налудничав — Боя се, че бях полудял. Малко. Но ми се струва, че ако взема сферата, тя ще ми помогне. В нея има част от мен, част от мен преди да полудея. Ако мога да си върна тази част… Но трябва да ми дадеш сферата.
Мадлин го изгледа продължително, след което вдигна вежди и изрече сухо:
— Всички жени ли смяташ за глупачки, или мен, конкретно?
Приличаше на Арисилд и имаше прекрасната усмивка на Арисилд, но изобщо не беше Арисилд. Дори някой да беше въвлякъл в заговора Ишам, самата Мадел беше проучила Арисилд и мисълта, че баба й би могла да бъде измамена по такъв начин, беше абсурдна. Да бъде измамен Никола, по същия начин, беше немислимо. Никола изпитваше подозрение към всекиго. Не би се изненадала, ако той вече бе обмислял възможността Арисилд да е евентуалният виновник и да беше отхвърлил идеята просто като неосъществима. Той беше казал, че противникът им е Констан Макоб и Мадлин трябваше да признае, че всички улики сочеха точно това.