Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Храмът на ветровете
Храмът на ветровете - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Храмът на ветровете

Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:

Храмът на ветровете
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 313
Перейти на страницу:

— Не, дете — нежно каза Шота. — Гледаш на нещата с невиждащи очи.

Калан трябваше да помогне на Ричард, като разбере колкото се може повече, но ако се наложи, бе готова да защитава себе си и него. Докато стане време за това, щеше да изтърпи този лежерен разговор, щом това щеше да й помогне да получи необходимите отговори. А отговори наистина им трябваха.

— Какво искаш?

Шота сръбна от чая си.

— Спала ли с Ричард?

Въпросът я завари неподготвена, но тя бързо се съвзе. Небрежно повдигна рамо.

— Да, всъщност да.

Шота вдигна поглед от чашата си.

— Лъжеш.

Доволна от тона в гласа на Шота, Калан повдигна вежда.

— Истина е. Не ти харесва вестта и затова таиш злоба към вестителя.

Шота присви очи. Погледът й се залости в очите на Калан, сякаш стрела, намерила целта си.

— Къде, Майко Изповедник? Къде легна с него?

Калан ликуваше пред очевидното недоволство на Шота.

— Къде ли? Какво значение има това? Да не би да си се преквалифицирала от вещица в клюкарка? Бях с него… в онзи смисъл, и това е самата истина, независимо дали ти харесва или не. Вече не съм девствена. Бях с Ричард. Това е всичко, което има значение.

В погледа на Шота проблеснаха опасни искри.

— Къде? — повтори тя.

Гласът й бе толкова заплашителен, че Калан забрави, че не трябва да се страхува от нея.

— На едно място между световете — отвърна тя, из веднъж изпитала смущение пред подробностите. — Добрите духове… ни заведоха там — заекна тя. — Добрите духове… искаха да сме заедно.

— Разбирам — погледът на Шота омекна. На лицето й пак блесна усмивката. — Опасявам се, че това не се брои.

— Не се брои ли! Какво, в името на всички добри духове, означава това? Бях с него. Само това има значение. Дразниш се, защото е истина.

— Истина ли? Не си била с него на този свят, дете. То ва е светът, в който живеем. Не си била тук, където има значение. В този свят ти си все още девствена.

— Това е абсурдно.

Шота сви рамене.

— Мисли каквото си искаш. Доволна съм, че не си била с него.

Калан скръсти ръце.

— Този свят или друг, няма значение. Бях с него.

Шота овладя презрителната си гримаса.

— И щом си била с него на онова място между световете, където са ви завели добрите духове, тогава защо — след като вече не си девствена — не си била с него и на този свят?

Калан примигна.

— Ами… мислех… мислехме, че ще е по-добре да изчакаме, докато не се оженим, затова.

Мекият, тържествуващ смях на Шота се понесе в свежия утринен въздух:

— Виждаш ли? Знаеш, че това, което ти казвам, е истина. — Тя вдигна чашата с върховете на пръстите на две те си ръце и отпи, между две глътки се чу нов пристъп на ликуващ смях.

— Щом ти харесва да се заблуждаваш с незначителни подробности, моля, нямам нищо против — каза Калан. — Макар че изобщо не разбирам какво те интересува това.

Шота вдигна поглед.

— Знаеш защо ме интересува, Майко Изповедник. Всеки Изповедник носи в утробата си Изповедник. Ако имаш дете от него, ще бъде момче. Казах и на двама ви да помните това, преди да легнете заедно. Лъстта пречи на главата да мисли за последиците.

От теб детето ще вземе Изповедническото. От Ричард — дарбата. Никога преди не се е раждало по-опасно създание.

С търпелив, сдържан глас, повече на себе си, отколкото на вещицата, Калан се опита да прикрие вътрешния си ужас от предупреждението на Шота.

— Шота, ти си изключително талантлива вещица и може наистина да знаеш, че ще бъде момче — това не го отричам. Но няма как да знаеш, че ще е като другите мъже Изповедници, раждали се в миналото. Не всички са такива. Ти вече ни призна, че не знаеш дали ще стане като тях. Ти не си Създателят. Няма как да знаеш какъв ще бъде неговият избор. Ако той изобщо реши да ни дари с дете.

— Няма нужда да търся бъдещето в това. Почти всеки мъж Изповедник е бил такъв. Зверове без съвест. Майка ми е живяла в мрачните времена, управлявани от мъж Изповедник. А ти ще дариш на света не само мъж Изповедник, но и такъв, роден с дарба. Не можеш дори да си пред ставиш до какво би могло да доведе това.

Това е единствената причина, поради която не е допустимо Изповедниците да се влюбват в своя другар. Ако тя носи в утробата си момче, е длъжна да заповяда на съпруга си да го убие. Ти обичаш Ричард. Не би могла да го помолиш да направи подобно нещо. Предупредих те, че имам силата да направя онова, което ти не можеш. Казах ти още и че нямам нищо лично против теб.

— Говориш за далечното бъдеще, сякаш ще се случи още утре. А то е далеч — каза Калан. — Събитията не винаги се развиват според предсказанията ти. Междувременно се случиха доста други неща. Ти самата си жива благодарение на Ричард. Ти ни каза, че ако двамата успеем да затворим воала, спасявайки теб и всички останали от Пазителя, ще ни бъдеш благодарна завинаги.

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)