Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Благодарение на промяна в тактиката не само при кавалерията, но и в цялата армия, Калан и генерал Мейферт бяха успели да разстроят равновесието във вражеската армия за седмици наред. Бяха принудили Ордена да хвърли огромни усилия в разгромително нападение, което избегна тъкмо навреме, оставяйки подмамения в капана Ордена да загуби почва под краката си. Когато войниците на се умориха от мащабната акция и се оттеглиха за почивка, генерал Мейферт изпрати в лагера им атакуващи отряди, които да ги изправят на нокти. Веднага след изненадващата атака Калан оттегли частите си, като не позволи на Ордена да си изгради надеждна защита.
Ако Орденът бе опитал да повтори отново същото Д’Харанците бяха готови да ги нападат денонощно, да кръжат около тях като разярени оси, без да се доближават прекалено. Ако Императорският орден се умореше от нефелните си опити да захапе врага и обърнеше частите си към населението на Средната земя, Калан щеше да вдигне на крак всичките си войници. Вражеските орди постепенно щяха да бъдат принудени да забравят мисълта за лесна плячка и отново да застанат лице в лице със заплахата.
Императорският орден бе подлудял от постоянната изнервяща тактика на Д’Харанската армия. Хората на Джаганг се чувстваха оскърбени от подобен род действия — те смятаха, че истинските мъже се срещат лице в лице в боя и отвръщат на удара с удар. Разбира се, фактът, че бяха многократно повече от противниците си, не им се струваше ни най—малко оскърбителен за Д’Харанците. Калан знаеше, че подобен сблъсък ще бъде кървав и само ще спечели предимство за Ордена. Все й беше тая какво си мислят враговете й. Единственото, което я вълнуваше, бе да ги изтреби до крак.
Колкото по—яростен и разклатен психически бе Орденът, толкова по—безразсъдно се държаха войниците му. Хвърляха се в безнадеждни атаки срещу добре организирани защитници или се опитваха отчаяно да завладеят непревземаеми земи. Калан бе наблюдавала с отворена уста как дълги редици вражески войници падат покосени от Д’Харанските стрелци, само за да бъдат последвани от още и още свои другари, които на свой ред да паднат и бойното поле да се задръсти от невъзможен брой трупове.
Имаше няколко хиляди мъртви или сериозно ранени Д’Харанци. Жертвите — по изчисления на Калан и генерал Мейферт — бяха не по—малко от петдесет хиляди. Това бе все едно да настъпиш една мравка, докато колонията се излива навън от мравуняка. Калан не виждаше друг начин, освен да продължават все така. Нямаха избор.
Калан и неотстъпно следващата я Кара прекосиха морето от хора и се приближиха към палатките на командния състав, белязани със сини ленти. Ако човек не знаеше цветовия код за съответния ден, намирането на тези палатки бе практически невъзможно. От страх да не би вражески агент или роден с дарбата магьосник на Ордена да се промъкне в лагера и да избие наведнъж целия команден състав, техните палатки не се различаваха по нищо от тези на редовите войници. Цветни ленти бележеха не само тях — това бе стройна система за намиране на отделните подразделения в армията в случай на внезапна необходимост от преместване. Така на Калан й хрумна идеята да използват тази система за означаване и на палатките на командния състав. Сменяха редовно цветовия код, за да не може никой цвят да бъде сметнат за отличителен белег на щаба.
Посрещна я генерал Мейферт, надвесен над разгъната карта. Келтонският лейтенант Лейден също бе вътре заедно с капитан Абернати, командирът на Галеанските части, които Калан бе довела в лагера преди няколко седмици.
Ейди седеше тихо в ъгъла като представител на родените с дарбата и наблюдаваше събитията с напълно белите си очи. Изгубила зрението си като млада, чародейката се бе научила да вижда с помощта на дарбата си. Тя бе жена с изключително силна дарба. Талантите и способностите й бяха особено развити в посока причиняване вреда на противника. Сега бе тук с цел координиране възможностите на Сестрите с потребностите на армията.
На въпроса на Калан отвърна:
— Зед бъде на южния фронт, проверява подробностите.
Калан й благодари с кимане на глава.
— Уорън също се притече на помощ.
Калан размърда премръзналите си пръсти в ботушите, опитвайки се да възвърне чувствителността им. Духна топъл въздух в шепите си, след което насочи вниманието си към застиналия в очакване генерал.
— Трябва да съберем колкото се може по—многочислена армия — вероятно към двадесет хиляди души.
Генерал Мейферт въздъхна отчаяно.
— Значи са тръгнали към нас.
— Не — отвърна тя. — Това е капан.