Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— И тая репичка ти наричаш „добра новина“? — възкликна Бир-гит. — Огън да ме гори! Носиш ни проклета мършава катерица и я наричаш телешки бут.
— Язвителна, както винаги — сухо отвърна Диелин.
Двете се гледаха с гняв, Биргит — стиснала юмруци, а Диелин опипваше камата на колана си.
— Без караници — пресече ги с остър тон Елейн. Ядът по връзката помогна. Понякога се боеше, че двете може да стигнат до бой. — Няма да търпя караници точно днес.
— Къде е Авиенда?
— Замина, Каталин. Какво друго разбра, Диелин?
— Къде замина?
— Далече — отвърна кротко Елейн. Сайдар или не, искаше й се да й отпери един шамар. — Диелин?
Възрастната жена отпи от виното си, за да прикрие отстъплението си в мълчаливия двубой с Биргит. Пристъпи до Елейн, вдигна сребърната фигурка с меча, завъртя я в ръката си и я остави.
— Емлин, Арател и Пеливар се опитаха да ме убедят да заявя претенция за трона, но не бяха толкова настойчиви като в предишния ни разговор. Вярвам, че почти ги убедих, че няма да го направя.
— Почти? — Биргит вложи цял товар насмешка в тази едничка дума. Диелин подчертано я пренебрегна. Елейн се намръщи на Биргит и тя пристъпи неловко от крак на крак и почна да си налива вино. Хм, удовлетворително. Нещо се получаваше, и дано да продължеше да действа.
— Милейди — каза Перивал и с дълбок поклон поднесе на Елейн пълна чаша. Тя му се усмихна мило, преди да я вземе. Козе мляко! Светлина, започваше да го мрази!
— Люан и Абеле бяха… уклончиви — продължи Диелин, загледана навъсено в мъжа с алебардата. — Струва ми се, че клонят към теб. — Не изглеждаше много убедена обаче. — Напомних на Люан, че ми помогна да задържа Неан и Еления, още в началото, но едва ли свърши повече работа, отколкото с Пеливар.
— Значи може би всички изчакват Аримила да спечели — сърдито измърмори Биргит. — Ако оцелееш, ще се обявят на твоя страна срещу нея. Ако не, някоя от тях ще заяви претенцията си. Елориен е следващата по право след теб, нали?
Диелин свъси вежди, но не отрече.
— А Елориен? — попита тихо Елейн. Сигурна беше, че вече знае отговора. Майка й бе заповядала да набият Елориен с камшик. Под влиянието на Рахвин, но изглежда малцина го вярваха. Изглежда, малцина вярваха, че Гебрил всъщност е Рахвин.
Диелин се намръщи.
— Главата й все едно че е от камък! Би се обявила в моя полза, ако мислеше, че това ще помогне. Добре поне, че има достатъчно ум да разбере, че няма смисъл. — Елейн си отбеляза, че не спомена за претенции на самата Елориен. — Все едно, оставих Керайле Суртовни и Джуланя Фоти да ги наблюдават. Съмнявам се, че ще направят нещо, но ако опитат, ще разберем веднага. — Три Родственички, нужни за кръг за Пътуването, наблюдаваха Пограничниците по същата причина.
Тъй. Значи новините изобщо не бяха добри, каквито и да се опитваше да ги изкара Диелин. Елейн се беше надявала, че заплахата от Пограничниците ще тласне някои Домове да я подкрепят. „Една причина да им позволя да минат през Андор все още си е в сила“, каза си тя. Дори да не успееше да вземе трона, направила бе тази услуга на Андор. Освен ако онази, която го вземеше, не оплескаше нещата съвсем. Разбираше, че Аримила може да направи точно това. Какво пък Аримила нямаше да носи Короната на розата, и толкова. Все някак трябваше да бъде спряна.
— Значи шест на шест, на шест — каза намръщено Каталин и заопипва пръстена с родовия печат на лявата си ръка. Изглеждаше умислена — необичайно за нея. Обикновено говореше каквото й хрумне, без да мисли много. — Дори Кандред да се присъедини към нас, далече сме от десет.
Нима се чудеше дали не е обвързала Хевин към безнадеждна кауза? За жалост обвързването на Дома й не беше стегнато с толкова здрави възли, че да не може да се развържат.
— Бях сигурен, че Люан ще се присъедини към нас — промърмори Конайл. — И Абеле, и Пеливар. — Удари здрава глътка от виното. — Но щом надвием Аримила, ще дойдат. Помнете ми думата.
— Но какво си мислят? — попита възмутено Бранлет. — Тристранна война ли искат да започнат? — Гласът му премина от дискант в бас и лицето му почервеня. Той надигна чашата си, за да скрие изчервява-нето си, и се намръщи. Козето мляко явно не му харесваше повече, отколкото на Елейн.
— Заради Пограничниците е. — Гласът на Перивал беше писклив като на момченце, но прозвуча уверено. — Бавят се, защото който и да победи тука, тепърва ще трябва да се справя с Пограничниците. — Взе мечката и я поклати в ръката си, все едно че тежестта й щеше да му даде отговор. — Това, което не разбирам, е защо изобщо нахлуват тук. Ние сме много далече от Граничните земи. И защо не са тръгнали да нападнат Кемлин? Могат да пометат Аримила, а се съмнявам, че ще ги задържим толкова лесно като нея. Тъй че какво изобщо правят тук?