Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя седна на бежов пластмасов стол и се почувства безлична, сякаш невидима. Притесни се. Можеше да се окаже, че идеята да изненада Ортанс не бе чак толкова сполучлива. Погледът на жената й припомни стари случки, неодобрението, с което Ортанс оглеждаше облеклото й, когато я вземаше от училище: дъщеря й винаги вървеше мажо встрани от нея; въздишките й на раздразнение, ако Жозефин се заприказваше с някоя продавачка: „Кога най-после ще престанеш да любезничиш с ВСИЧКИ! Ужасно е дразнещо! Сякаш тези хора са наши приятели!“
Тя беше на път да си тръгне, когато Ортанс се появи. Сама. Беше прибрала косата си с широка черна панделка. Бледа. Намръщена. Очевидно заета с някакъв личен проблем. Игнорира едно момче, което тичаше подир нея, протегнало в ръка лист, който вероятно беше изпуснала.
- Скъпа... - прошепна Жозефин и застана на пътя й.
- Мамо! Колко се радвам да те видя!
Действително изглеждаше доволна, и Жозефин се почувства окрилена. Предложи й да носи книгите, които тя притискаше до гърдите си.
- Не, недей! Вече не съм мажо дете!
- Изпусна това! - викна момчето и бутна в ръцете й двоен лист.
- Благодаря, Джефри.
Той престъпи от крак на крак в очакване Ортанс да го представи. Тя изчака няколко секунди и накрая се примири:
- Мамо, това е Джефри. Мой съученик...
- Приятно ми е, Джефри...
- И на мен, госпожо... с Ортанс сме...
- Друг път, Джефри, друг път! Да не губим време, след един час имаме лекция! - тя му обърна гръб и поведе майка си.
- Очарователно момче - рече Жозефин, която едва не си счупи врата, обръщайки се, за да си вземе сбогом с младежа.
- Ужасна лепка! Неспособен да роди никаква интересна идея! Търпя го, защото има огромен апартамент и ми се иска следващата година да ми даде под наем изгодно една стая. За целта се налага да го дресирам, за да не започне да си въобразява разни глупости...
Седнаха в едно кафене близо до училището и Жозефин се облегна на масата, за да огледа по-добре дъщеря си. Имаше сенки под очите и изглеждаше без настроение, но косата й си беше с все същия фантастичен цвят като от бляскава реклама за шампоан.
- Добре ли си, миличка?
- От добре по-добре! Ами ти? Какво правиш в Лондон?
- Дойдох да се срещна с английския си издател... И да те изненадам. Не си ли малко уморена?
- Непрекъснато съм в движение! Модното ревю е насрочено за края на седмицата, а ми остават куп неща за върешене. Действам денонощно.
- Искаш ли да остана за ревюто?
- Предпочитам да не оставаш. Много ще се притеснявам.
Сърцето на Жозефин се сви. Стана й неприятно. Аз съм й майка,
аз й плащам образованието и нямам право да съм тук! Прекалява! Уплаши се от реакцията си и я попита, колкото да прикрие смущението си:
- И какво зависи от ревюто?
- Придобиваш най-сетне правото да принадлежиш към това престижно училище! Не забравяй, че първата година е изключително важна и ако не те одобрят, отпадаш. Ситото е много гъсто и искам да съм от малкото избрани, които продължават...
Погледът й беше станал суров и пронизваше въздуха като нож. Тя стискаше юмруци. Жозефин се уплаши: каква решителност, каква енергия! А е само на осемнайсет! От непоклатимата привързаност, от обичта към дъщеря й майчиното неодобрение се изпари като по чудо.
- Ще се справиш - прошепна Жозефин, гледайки я с възхищение, което побърза да прикрие, за да не нервира Ортанс.
- Във всеки случай ще направя всичко възможно.
- А Гари, Шърли, виждаш ли ги от време на време?
- Никого не виждам. Работя денонощно. Нямам свободна минута...
- Поне да вечеряме заедно, а?
- Ако искаш... но да не е късно. Трябва да се наспя, направо съм изтощена. Не си избрала най-подходящото време за посещение...
Ортанс изглеждаше разсеяна. Жозефин се опита да я заинтригува с новини, впусна се в разкази за Зое, за смъртта на госпожица Дьо Басониер, за появата на Дю Геклен вкъщи.
Ортанс слушаше, но по погледа й личеше, че е само от учтивост и умът й е зает с други неща.
- Приятно ми е да те видя - въздъхна Жозефин и захлупи с ръка ръката на дъщеря си.
- И на мен, мамо. Наистина. Само дето съм изтощена и ревюто не ми излиза от ума... Ужасно е да знаеш, че животът ти ще се реши за няколко минути! Всички знаменитости от Лондон ще присъстват и не искам да ме помислят за някаква кифла.
Разделиха се с уговорката на другия ден да вечерят заедно. Същата вечер Ортанс имаше среща с осветителя за ревюто и й се налагаше да направи няколко поправки на два модела.
- Да се срещнем в „Остерия Базилико“, тя е точно на гърба на твоя хотел в Портобело. В деветнайсет, става ли? Не искам да си лягам късно.