Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Не си заслужава да се занимавам много-много с теб, изтълкува думите й наум Жозефин и се упрекна на мига. Ама какво ми става! Бунтувам се срещу всички! Скоро няма да понасям никого!
- Чудесно - отговори тя и получи бърза целувка от дъщеря си за довиждане. - До утре!
Прибра се в хотела пеша, зяпаше витрините. Замисли се да направи подарък на Ортанс. Когато беше малка, беше толкова сериозна, че понякога с баща й оставаха с чувството, че те са децата -в сравнение с нея. Поколеба се, оглеждайки един пуловер, тя има отличен вкус, не ми се иска да сбъркам нещо, толкова ми се ще да успее, баща й щеше да е мнего горд. Какво ли прави в Лион? Отпреди или сред убийството на госпожица Дьо Басониер е там? Нямаше информация от капитан Галоа, разследването не напредваше. Можеше да вечеря с Шърли, но тогава трябваше да поддържа разговор, а сега се нуждаеше от спокойствие, тишина, самота, никога не оставам сама, да се възползвам в момента, да се възползвам, да наблюдавам хората, улиците, да си разтоваря ума. Забеляза девойка да лъска обувки на улицата. Ръцете й бяха фини, имаше детски
вид, в краката й се мъдреше табелка: 3 лири и половина обувки, 5 лири ботуши. Тя се смееше, търкаше си носа с единствения си пръст без боя. Вероятно е студентка, която работи, за да си плаща стаята, наемите в този град са толкова високи, Ортанс очевидно се справя добре, живее в хубав квартал, а Филип?
Тя вървеше нагоре по „Риджънт Стрийт“, по тротоарите се движеха навалици от минувачи, хора с рекламни листовки, туристи, които се дивяха на висок глас и щракаха с фотоапаратите. Десетки кранове се издигаха над сградите. Градът беше истинска строителна площадка, подготвяше се за олимпийските игри. Метални скелета, дървени огради, бетоновози и работници с каски препречваха улиците. Тя сви вляво при „Оксфорд Стрийт“, утре ще отида в Британския музей и в Националната галерия, утре ще звънна на Шърли...
Отметна коса и влезе в една книжарница.
Вечеря сама, потънала в четене. Разказите на Саки3, издадени от „Пенгуин“. Обожаваше Саки, саркастичния му суховат тон. ,Де§таШ сюзес! Мз еуез уШ1 Ле е1аЬога(е у/еаппезз оГ опе шЬо Ьаз гаЛег тсе еуе1азЬез апс! Йппкз к’8 изеюзз ю сопсеа1 Ле Гас1.“ Достатъчни бяха няколко думи, за да си представи героя. Нямаше нужда от психологически подробности, дълги описания. „Опе оГ Лозе <3ау$, Ье заМ, I зНаН уп1е а геа11у §геа1 (ката. N0 опе шШ ипйег81ап(1 Ле с!пй оГ й, Ьи1 еуегуопе уШ §о Ьаск 1о Леп Ьотез шЛ а уа§ие ГееНп§ оГ (НззайзГасйоп улЛ Лек Нуе§ ап<3 8штоипс1т§8. ТЬеп Леу уШ ри! пеу уа!1-рарегз ап<1 Гог§е1.“4
Тя затвори очи и се наслади на изречението и на поръчания клуб сандвич. Никой не я поглеждаше. Можеше да влезе със супник на главата и никой нямаше да я удостои с поглед. Тук не бих се срамувала да идвам с триетажната си шапка като на госпожа Бертие, горката госпожа Бертие! Ами сервитьорката от кафенето? Този подлец напада само жени. Дали има връзка между двете жертви? Тайна... Добре че Зое отиде при приятелката си Ема. След колко ли убийства полицията ще събере достатъчно улики? Саки щеше да съчини ведър разказ за убийството на проклетата Басониер и щеше да награди убиеца за обществени заслуги.
Тя прочете няколко разказа, кискайки се тихичко от удоволствие, плати сметката и се прибра в хотела. Беше валяло и във въздуха се усещаше лека влага като прозирен шарф. Потисна уморена прозявка, поиска ключа от стаята си и се качи да се легне.
Беше петък, тя си бе уредила да поживее сама на воля до вторник. Животът е хубав! Какво ли прави Филип? Вечеря с Доти Дули-тъл, придружава я до тях, отива в апартамента й? Утре или вдругиден ще седна насреща му, ще го погледна в очите и ще разбера дали тази работа с Доти Дулитъл е вярна, или не. Утре ще реша косата си, докато започне да припуква от наелектризирането, ще си сложа спирала на миглите и ще свеждам очи, за да го учудя... Дори няма да ми се наложи да говоря. Щом го видя, ще отгатна, ще разбера, успя да си внуши тя, преди да се унесе в спокоен сън. Сънува, че лети към Филип, понесена на крилете на облаците.
- Вярваш ли в духове? - попита Марсел в малката канцелария на Рьоне на входа на склада.
- Не мога да кажа, че не вярвам - отвърна Рьоне, зает да подрежда фактури в папка, - но не бих настоявал, че това ми е първа грижа.
- Вярваш ли, че могат да омагьосат някого до степен да превърти?
Рьоне погледна озадачен приятеля си.
- След като е възможно да вярвам в духове, значи е възможно да вярвам и в тъмните сили - отговори Рьоне, дъвчейки клечка за зъби.