Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Разкисваш се — казва си тя, и гласът й, толкова грозен в сравнение с гласа на Агнес Ракъм, отеква сред парата в банята, която разполага с добра акустика. — Разкисваш се — повтаря тя, като се опитва да изтъни звука, който излиза от устните й. Напевно, трябва да се опита да говори напевно. Единственото, което постига, е че започва да фъфли. Запраща гъбата към пръстите на краката си и отбелязва: — Сега пък прозвуча като содомит.
Дясната ръка я щипе ужасно; когато изстиска гъбата, сапунената вода проникна в пукнатините по дланите й — разранените, почти разкървавени процепи в плътта й. Поне в това отношение няма спор, че е далеч по-разкисната от когато и да било преди.
— О, Уилям, каква изненада! — тя продължава да се упражнява с надеждата да постигне желаната напевност, после се разсмива. Ехото на резкия й смях отскача от плочките.
Тя знае, че Уилям надали ще дойде днес. Сезонът вече започва, и (както й обясни със съжаление самият той по време на последното си посещение), той ще бъде изтормозен от ангажименти, ще го мъкнат от един прием на друг, ще го влачат „насила“ по театри и опери.
— Но кой ще те „влачи насила“? — осмели се да попита тя. — Агнес ли?
Вече станал от леглото, той въздъхна и продължи да навлича панталоните си.
— Не, не е редно да обвинявам нея. Тази сложна игра, в която участваме всички, танцът, чиито правила спазваме, независимо от това дали ни харесва или не… това са норми, установени от далеч по-висши авторитети, не от малката ми женица. Виновно е… — в опит да се извини за прибързаното си тръгване, той се навежда, за да погали наскоро измитата й коса, — виновно е Обществото!
В спалнята на Агнес Ракъм, в леглото на Агнес Ракъм, са подредени дузини картички — приблизително във формата на човешко тяло.
— Знаеш ли какво е това? — пита Агнес Клара, която е влязла току-що и оглежда изложението, видимо озадачена.
Клара се привежда по-наблизо, питайки се дали господарката й се шегува с нея, или просто пак са я прихванали.
— Ами… покани, мадам.
И действително, фигурата с неестествено тънка талия и прекалено голяма глава е подредена като мозайка изцяло от покани, във всяка от които някой моли да има удоволствието да приеме Агнес по време на предстоящия сезон.
— Това е нещо повече от покани, Клара — окуражавайки прислужницата да развие заложената у нея способност да оценява символи. Прислужницата продължава да се съмнява, че я разиграват, докато най-сетне госпожа Ракъм се смилява над нея.
— Това е опрощение, Клара — заявява тя.
Клара кима и получава с облекчение разрешението на господарката си да се оттегли.
Въпреки това, макар Клара да не го осъзнава, госпожа Ракъм е напълно права и съвсем не е луда. За немалко дами и господа, стремящи се да участват в забавленията през сезона, месецът, който започва с Деня на лъжата е белязан с убийствено унижение, след като установят, че са сред тези, на които обществото Не Прощава. Поканите за приеми и други светски увеселения през май, които те са разпратили, получават в отговор купчина откази със стандартната фраза, че еди-кой си „съжалява, но няма да може да присъства“, а ответни покани изобщо не пристигат. И така, през удължаващите се априлски вечери все повече мъже седят до късно, вперили поглед в умиращата жарава на огнищата си, с каменни лица, които традиционно се свързват с банкрут или измяна на съпругата; все повече жени леят сълзи и кроят отмъщения, обзети от безсилен гняв. Ако балът на лейди Еди-коя си ще се състои на 14 май, а някой не е получил поръбената с винетки carte d’invitation до 14-ти април, то този човек със сигурност е осъден на изгнание.
Разбира се, падението не следва веднага. Малцина от тези, които през някой сезон са грели в най-отбраните съзвездия на обществото, са изцяло отхвърлени още през следващия; по-често, за да преценят самите те докъде са изпаднали, им се налага да се занимават с дяволски сложни изчисления на санове и рангове. Но на Агнес Ракъм подобни изчисления не са необходими; всички врати са широко отворени пред нея.