Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Да бъде проклет… — започва тя гневно, но млъква с въздишка. В края на краищата, това не е кой знае каква катастрофа. Може да се опита да изпере мастилото — а ако петната не излизат или я домързи, винаги може да си купи нова рокля. Тази сутрин пристигна нов плик от банката на Уилям, който тя пъхна при другите в най-долното чекмедже на тоалетната си масичка. Щедростта му не е намаляла, а може би просто не му е дошло на ум да промени инструкциите, които е дал на банкера си; тъй или иначе, тя е успяла да натрупа повече пари, отколкото би могла да изхарчи, дори ако развие навик да полива непрекъснато мастило по роклите си.
Трябва да довърши романа си. Никога досега не е било издавано нещо подобно; появата му ще предизвика сензация. Ако надути глупци като приятелчетата на Уилям могат да разбунят духовете с жалките си опити да богохулстват, помислете само какъв ефект би имала тази книга — първата, която разказва истината за проституцията! Светът е готов да научи истината; настават нови времена; всяка година се появяват нови доклади за нивото на бедността, които почиват на статистически изследвания — вече не е необходимо хората да разчитат на романтични измишльотини. Тъкмо сега е необходима появата на един голям роман, който да плени въображението на публиката — да трогне читателите, да ги вбеси, да ги накара да изтръпнат от ужас, да ги скандализира. Един разказ, който да ги хване за ръка и да ги поведе по улици, където никога досега не са се осмелявали да стъпят, история, която да отметне завесите от укривани досега деяния, пред гласове, които никой не е чувал до днес. Една история, която смело посочва с пръст истинските виновници. Докато не се появи такава книга, проститутките ще бъдат прикривани под общия саван, наречен „Голямото социално зло“, а истинските виновници за страданията им ще останат необезпокоявани.
Шугър се взира в мастилените драсканици на вятъра. Време е тя да ги замести с нещо смислено. Всички паднали жени на света разчитат на нея да огласи истината.
— В тази книга — казваше тя навремето на своите приятелки, които можеха да четат, — не се разказва само за мен, а за всички нас.
Сега, в слънчевия си кабинет на Прайъри Клоуз, тя чувства, че я избива пот.
— Аз умирам, Шуш — така каза Елизабет през последната й нощ на тази земя — нощта, преди вие да видите за първи път Шугър в онзи магазин за канцеларски принадлежности на Грийк Стрийт. — Утре ще бъда труп. Ще почистят стаята, а мен ще хвърлят в реката. Змиорки ще ядат очите ми.
— Няма да те хвърлят в реката. Аз няма да позволя — ръката на Елизабет стискаше нейната учудващо силно, макар тя да бе само кожа и кости.
— И какво смяташ да предприемеш? — попита Елизабет с присмех. — Ще повикаш мама и татко, и всичките ми роднини, на лъскаво християнско погребение, на което викарият ще разказва колко добра съм била?
— Така ще сторя, Елизабет, ако наистина го искаш.
— Боже мили, Шуш, как можеш да си такава безсрамна лъжкиня. Поне да се беше изчервила.
— Говоря сериозно. Ако искаш погребение, мога да го уредя.
— Боже Господи, Боже Господи… какви глупости дрънкаш. С това ли успя да пробиеш в Уест Енд? Като казваш на всеки от клиентите си, че никога през живота си не си виждала по-надарен мъж?
— Това, че умираш, не е повод да ме обиждаш.
Смехът поразведри малко атмосферата, но пръстите на Елизабет продължаваха да я стискат здраво като кучешка захапка.
— Никой няма да си спомня за мен — продължи умиращата, облизвайки потта, която се стичаше по лицето й. — Змиорки ще ядат очите ми, и никой няма да знае, че съм живяла на тази земя.
— Обречена съм още от първия път, когато разтворих краката си. „От днес нататък нямам дъщеря“, така каза тогава баща ми.
— Цял един живот, изхвърлен като помия в канавката — поради болезнената жълтеникава светлина и потта, която обливате лицето на Елизабет, беше трудно да се прецени дали тя плаче. — Опитвах се, Шуш. Направих, каквото можах, за да не вляза в черния списък на Господа. Дори след като станах уличница, пак се стараех, надявах се, че ще имам втори шанс. Ако вземеш кой да е ден от последните двайсет години и видиш какво съм вършила през него, ще се убедиш, че не съм се предала толкова лесно.
— Разбира се, че е така. Всички го знаят.
— Никой не дойде да ме види, нали знаеш? Никой, освен теб.
— Сигурна съм, че щяха да дойдат, ако можеха. Страхуват се, това е всичко.