Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Така може — преценява тя най-сетне.
Вече няма сили да чака Уилям. Чака го с дни, докато се появи най-сетне, а ако изобщо дойде, умът му е зает с неща, които са част от неговия таен живот — таен, защото го държи в тайна от нея. Приятелите и роднините му го познават по-добре от нея, а на тях тези познания не са им необходими — просто не е честно!
Е, тя не възнамерява да остава в неведение. Не може да изпълни съдбата си, ако продължава да линее в този апартамент, да суши непрекъснато косата си пред огъня в камината, да чете вестници, да изучава акцизни нормативи, за да бъде подготвена за разговори, които така и не се осъществяват, да се убеждава, че не изпитва глад, да се бори с изкушението да напълни отново ваната. Колкото по-лесно Уилям се справя без нейна помощ в онзи външен свят, в който тя не играе никаква роля, толкова по-малко е склонен да споделя с нея. От неговите стари наръчници по парфюмерия Шугър е успяла да научи всичко, каквото може да се знае за есенцията от тубероза, знае също и че маслото от касия е евтин заместител на канелата, но тя има нужда от съвсем различни познания във връзка с Уилям Ракъм! Иска да знае много повече, отколкото той е склонен да разкрие!
Затова е взела решение: ще започне да го следи. Ще го следва на всички места, които посещава. Ще вижда това, което вижда и той. Ще среща същите хора, които среща и той — макар да ги вижда на разстояние. Неговият свят ще стане и неин; тя ще поглъща всяка капка познание за него, до която може да се добере. И тогава, когато Уилям най-сетне намери време да я посети и тя притисне смръщеното му чело към гърдите си, той ще остане удивен от начина, по който Шугър инстинктивно разбира проблемите му, от непогрешимата й интуиция, с която ще отгатва от какво се нуждае. Споделяйки потайно неговия живот, тя смята да се сдобие с привилегията да го сподели и законно.
Шугър спира за миг пред огледалото, преди да излезе от къщи. Станала е напълно неузнаваема, дори в собствените си очи.
— Чудесно — казва тя и взема чадър от удивително грозната, но стабилна закачалка. Какво ли е станало с онази, по-леката, която Уилям изрита така гневно? После той я изнесе на улицата, а на другия ден я нямаше. Дали не са я отмъкнали вехтошарите? Възможно ли е такива неща да се случват и тук, сред благоприличието на Мерилебоун?
Тя излиза навън, на чист въздух, и се оглежда наоколо. Не се вижда жива душа. В продължение на следващите три дни и половина — или, както изчисли тя, цели петдесет и пет часа, ако изключим времето, прекарано в сън — Шугър се стреми да следи Уилям Ракъм като негова сянка.
Огромна част от това време тя е прекарала в безцелно скитане в близост до дома му в Чепстоу, очаквайки той да се появи. Шугър крачи нагоре–надолу по улиците и алеите около градината на Ракъмови, за да не й изтръпнат краката и да не полудее от стоене на едно място, и върти нетърпеливо с пръсти чадърчето си. Какво може да прави Уилям там, вътре? Повече от сигурно е, че не се забавлява с жена си и дъщеря си. Да не би да се занимава с фирмената кореспонденция? Дори и така да е, колко време може да му отнеме написването на няколко писма — сега, след като проблемът с Хопсъм отпадна? Парфюмериите „Ракъм“ са голям концерн, разполагащ с огромна служебна йерархия — нима не съществуват някакви — как им е името? — подчинени? Заместници? — които да поемат върху себе си ежедневните задачи? Възможно ли е да се бави толкова много на масата за закуска? Нищо чудно, че е напълнял толкова, ако прекарва половината сутрин в ядене. За разлика от него, откакто го следи, Шугър започва всеки ден с по някоя кифла или ябълка, купени от уличен продавач на път насам.
За щастие по време на тези първи утрини, докато тя наблюдава дома на Ракъмови, времето е меко. Градинарят постоянно рови нещо навън, следи да не набодат растения на места, където поява на зеленина не се предвижда — още една причина Шугър да не се застоява на едно място. Надяваше се хубавото време да подтикне Уилям да изведе дъщеря си да поиграе навън, но бавачката на детето не му дава да подаде носа си навън. Шугър още не знае дори името му; една сутрин градинарят подвикна „Добър ден, госпожице Софи!“, гледайки към един прозорец на първия етаж — и скоро след това някаква достолепна на вид жена от прислугата се появи и го скастри така, че градинарят се сгърчи от старание да покаже колко съжалява. Вероятно това е името на детето — освен ако градинарят не е имал предвид бавачката. Колко унизително е да познава всяка веничка по члена на Уилям, а да не знае как се казва дъщеря му! Всички нейни опити да изтръгне името на детето от него, без той да разбере, че подпитва, пропаднаха — а сега не бива да рискува да го произнесе, защото той може да не го споменава умишлено. Така че, докато бавачката не реши, че времето най-сетне е достатъчно хубаво, за да може малката да излезе на разходка, Софи Ракъм си остава само едно предположение.