Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Затова пък Хенри и госпожа Фокс са от хората, на които април не е донесъл никаква радост. Всеки от тях е получил по няколко покани — което е по-добре от нищо, но броят им никога не е бил толкова малък.
Всеки от двамата е пъхнал поканите в някое чекмедже, и е изпратил своя отговор — че „съжалява, но няма да има възможност да присъства“. За госпожа Фокс причината за отказ е лошото здраве — тя вече не е в състояние да се опита да понесе стоенето на крака с часове, всички разходки, игри на крокет и тям подобни, които изисква сезонът. Силите я напускат толкова бързо, че дори по-далечните познати забелязват промяната и казват шепнешком: „Няма да е още дълго на този свят“. Приятелите и роднините са все още заслепени от отражението на някогашната й енергия, и си говорят тихичко, че Емелин „не изглежда добре“ и че „трябва да си почива повече“. Съветват я да се възползва от пролетното слънце, че нищо друго не прогонвало така лесно бледността. „Мислиш ли“, питат те тактично, „че е редно да прекарваш толкова много време в бедняшките квартали?“.
Сутринта на втората неделя от месец април госпожа Фокс и Хенри Ракъм вървят, както обикновено, по опасаната с дървета алея, след края на неделната служба.
— Е — заявява сухо Хенри, — аз поне не съжалявам ни най-малко, че няма да взема участие в предстоящите празненства.
— Нито пък аз — отвръща госпожа Фокс. — Но нас не ни дразни това, нали? Работата е там, че ние няма да отсъстваме по извинителни причини, ние сме отхвърлени. И защо, питам се? В такива парии ли сме се превърнали? До такава степен ли сме нарушили границите на приличието?
— Очевидно — мръщи се Хенри и продължава да крачи бавно и потиснато. Както винаги, той не е в състояние да долови иронията в тона й — една от най-очарователните му слабости според Емелин.
— Ах, Хенри — подема тя отново, — редно е да погледнем истината в очите. Ние просто няма какво да предложим на по-високопоставените от нас. Да вземем вас — вие можехте междувременно да сте директор на внушителен концерн, а вместо това сте се отказали от всичко и получавате само една оскъдна издръжка, при това живеете в къщичка с размерите на работническо жилище. Несъмнено високопоставените особи са решили, че ако допуснат да прекрачите прага им, кой знае какви човешки отрепки биха похлопали на вратите им след това?
Тя наблюдава Хенри, който се изчервява. О, защо се изчервява така! Та той струва колкото десетима представители на така нареченото „добро общество“!
— Освен това — допълва тя, — вие не сте готов да приемете тезата, че няма нищо лошо в това да обърнем за кратко гръб на Бога в името на приятното прекарване на времето. Е, трябва да признаете, че това ви превръща в не особено подходящ гост на някое празненство.
Той изръмжава нещо и става още по-червен.
— Е, всъщност бях поканен на един куп приеми — все в дома на брат ми. Помолих това да ми бъде спестено.
— Но, Хенри, госпожа Ракъм държи толкова много на вас!
— Така е, но на вечерите у Уилям винаги ме слагат срещу някой, когото не мога да понасям, и цяла вечер съм осъден да поддържам възможно най-досаден разговор. Тази година реших — никога повече. Стига ми и това, че непрекъснато се натъквам на Бодли и Ашуел.
— Скъпият Хенри — усмихва се госпожа Фокс. — Бихте могли просто да не им обръщате внимание. Те са чакали, а вие — лъв. Лъв от по-кротък и уравновесен вид, признавам, но все пак…
— Но не съм казвал на Уилям да не канят вас — гневът го кара да върви по-бързо и тя трябва да полага усилия, за да не изостава. Малките й обувчици, толкова по-малки от неговите, потропват по калдъръма.
— Е, какво от това — казва тя и повдига полите си, за да не й пречат да върви. — Струва ми се, че непривлекателните вдовици никога не са били особено търсени. Особено пък вдовица, която работи. Ако пък работата й е да връща в правия път паднали жени… какво да говорим!
— Но това е благотворителна дейност — заявява Хенри. — Много хора от висшите кръгове се занимават с благотворителност.
Това, че тя описа себе си като непривлекателна, го кара да върви още по-бързо, сякаш да избяга от желанието си да изрази на глас възхищението си от нейната красота.