Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Скорошното посещение на госпожа Гууч, отличните й съвети за чудесни лекарства и любезни аптекари (Онази стара киселица Гозлинг сигурно ще започне да ви чете проповеди — но другите не създават никакви проблеми. Достатъчно е да затрепкате с клепачи и да ги изгледате мило) промениха до такава степен живота й, че Агнес Ракъм е твърдо решена да се вижда занапред с колкото е възможно повече дами. Нека всички чуят новината: госпожа Агнес Ракъм приема отново!
Агнес е изхвърлила визитните картички, които са оставяли посетителите й през отминалите мрачни времена, времената, белязани с болест и унизително безпаричие. Мястото им е заето от други — картичките на нови лица, дошли да посетят новата Агнес Ракъм.
Днес например се отби госпожа Амфлет. Тази любезна дама бе решила да я посети между четири и пет следобед, а не между три и четири — което доказваше, че тя не се отнася към Агнес като към човек, който се връща в обществото след прекарана болест, а приема посещението си при нея като съвсем традиционна поредна визита. Колко мило от нейна страна!
Погледната отблизо, госпожа Амфлет се различаваше подчертано от жената, която Агнес си спомняше, видяна за кратко в някаква бална зала преди две години. Тогава госпожа Амфлет беше (защо да се лъжем) пълничка и луничава. Днес, в салона на Агнес, тя е тънка като тръстика, с безукорно бяла кожа. Разбира се, Агнес изгаря от любопитство и копнее да пренебрегне изискванията на етикецията и просто да я попита, но в края на краищата госпожа Амфлет доброволно споделя тайната си, а именно: 1) Диета, състояща се от вода, сурови моркови и само по няколко лъжици говежди бульон. 2) Лосион „Калидор“ на Роуландс, плюс една идея пудра.
— Никога не бих ви познала! — поздравява я Агнес.
— Прекалено сте любезна.
— О, съвсем не!
(Но всъщност, макар госпожа Амфлет наистина да изглеждаше великолепно, Агнес беше мъничко притеснена от факта, че милата женица спомена на няколко пъти „бебето“, както и думата „майчинство“ — очевидно страдаше от заблудата, че това са подходящи теми за разговор. А и не беше ли малко прекалено рано за госпожа Амфлет изобщо да се появява в обществото след раждането? Агнес наистина се поколеба, но отхвърли съмненията си в пристъп на човеколюбие. В края на краищата не може да вирне нос пред една възможна съюзница през предстоящия сезон!).
— Но вие също изглеждате прекрасно, госпожо Ракъм. Каква е вашата тайна?
Агнес само се усмихна в отговор. Междувременно си беше взела поука и знаеше, че не трябва да говори за своя ангел-пазител пред никого, освен пред човек, комуто би поверила и живота си.
Сега Агнес стои край прозореца на спалнята си и се надява ангелът да се появи под дърветата — ето там, пред градинската врата. Иска й се отново да му махне с ръка. Но чудесата не стават по поръчка; само понякога, когато Бог отклони за миг строгия Си поглед, Светата Дева се възползва от невниманието Му, за да дари някому някоя непозволена милост. Агнес е решила за себе си, че Бог се числи към англиканската църква, докато Светата Дева изповядва истинската вяра; отношенията между Тях Двамата са напрегнати, трудно им е да се споразумеят по който и да било въпрос, но не могат да се разделят, защото Сатаната незабавно би се възползвал от такова нещо. Така че се търпят взаимно и се грижат за света според силите си.
Агнес пристъпва към огледалото и се взира в лицето си. Вече е на половин път към трийсетте и призракът на старостта я дебне. Тя трябва да направи всичко по силите си, за да се съхрани от страдания и упадък, но има неща, които сънят не може да поправи. Наистина, всяка нощ тя посещава Манастира на здравето, където добрите сестри я успокояват и лекуват, но понякога, когато пристигне в прекалено тежко състояние пред обвитите в бръшлян порти, те клатят глави и я упрекват нежно. Тогава Агнес знае, че на сутринта, когато се събуди, болката няма да е преминала.