Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Не, снасят яйца в почвата.

Вик миеше вътрешността на аквариумите с гъба, вода и сапун. Внимателно отдели един млад охлюв, който беше изпълзял от стъклото, което държеше, и го постави върху пръстта на дъното на аквариума.

— Сигурно ги бива за ядене — забеляза Камерън.

— О, да, превъзходни са.

— Напомнят ми за Ню Орлийнс. Били ли сте там?

— Да — отвърна Вик, за да приключи разговора. Пристъпи към следващия аквариум, като най-напред отдели направо с ръце или с бръснарското ножче заспалите по стените охлюви с най-различна големина.

— Не махайте мрежата, ако обичате — рече той на Камерън, като го видя какво прави. — Веднага ще изпълзят навън.

Камерън се изправи и придърпа мрежата така непохватно, че Вик потръпна, защото положително едно-две малки охлювчета бяха премазани. Камерън навярно дори не беше забелязал нежните охлювчета. Той нямаше очи за нещо толкова мъничко. Точно беше тръгнал към Вик с разсеян вид и с дежурната си вежлива усмивчица, когато Мелинда се показа на вратата на къщата и той се обърна към нея.

— Здравей, Тони! Добре дошъл! Колко мило да минеш да ни видиш!

— Няма да преча, нали? — Той бавно тръгна към Мелинда. — Минавах с колелото и рекох да се отбия.

— А защо и да не пийнем нещо? — весело попита Мелинда и широко отвори вратата.

— Аз съм на бира, ако ви се намира.

Камерън остана за следобедния чай, остана и за вечерята в девет. Една след друга изпи девет бири. Вик почти сам приготви и сервира всичко. Когато към шест часа излезе от стаята си, за да вземе неделните вестници, завари Камерън да седи на дивана с Мелинда и да тръби из целия хол как се сдобил с името си.

— А как ти е истинското име? — попита Мелинда.

— Полско ми е името. Няма да успееш да го кажеш! — Камерън гръмко се изсмя.

Все едно, че бяха усилили до крайност грамофон. Вик поседя малко при тях. Беше се преоблякъл с чиста риза и току-що огладен панталон с надеждата Камерън да си помисли, че имат да излизат, но Камерън явно взе преобличането като проява на внимание към него и реши, че гостуването му тепърва започва. Странното беше, че на Мелинда като че ли всичко това й допадаше, въпреки че цял ден се беше наливала с водка с доматен сок, за да се оправи от снощния махмурлук, и вече се беше понапила. Както с бурни ръкомахания описваше поставянето на динамит, Камерън премина към изреждането на изискванията, които някои клиенти предявявали към него — да им намери място с хубава гледка, но да е защитено от вятъра, да не е по-голямо от три акра, но да има къде да се направят плувен басейн, игрище и тенискорт.

— Какво ли не искат от мене, още малко и гробище ще ми поискат. — Камерън гръмогласно се изкикоти в заключение. Това беше обичайният му начин да завърши разказа си. Но сега направо беше надминал себе си. Приличаше на малко момче, което се опитва да направи впечатление на някое момиче, като наперено размахва нож или пък подпалва залята с газ котка.

Вик подпря глава на ръката си и зачака Камерън да се усети.