Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Хорас почна да му разказва, че получил за анализ в лабораторията част от мозъчна тъкан на епилептик, увредена по време на лоботомията, понеже пациентът, който бил с местна упойка, помръднал. И двамата имаха подчертан интерес към мозъчните увреждани и заболявания, както и към мозъчната хирургия. Това беше любимата им тема за разговор. Точно обсъждаха ефекта от лоботомията в поведението на епилептиците, когато Мелинда пристигна със своя партньор по танц.
— Вик, запознай се с мистър Антъни Камерън. Мистър Камерън — моят съпруг.
Камерън протегна широка длан.
— Приятно ми е.
— На мен също — отвърна Вик и стисна ръката му.
— А това е мистър Мелър?
Хорас и Камерън се здрависаха.
— Мистър Камерън е предприемач. Дошъл е да търси място за строеж на къща. Помислих си, че може да му е от полза да поговори с вас — рече Мелинда с малко напевен тон, който подсказа на Вик, че основната причина да ги запознае с Камерън не е тази.
Камерън имаше ококорени белезникаво-сини очички, несъразмерно малки на фона на масивното му телосложение. Не беше много висок и главата му изглеждаше четвъртита и огромна, като че ли направена от нещо друго, а не от кости и плът. Млъкнеше ли, за да изслуша някого, устата му зейваше полуотворена. Хорас му препоръча един малък земен участък между северните квартали на Литъл Уесли и извънградската зона. Имало и малко хълмче с изглед към езерото.
— Видях го, но не ми е достатъчно високо — рече Камерън и се усмихна на Мелинда, като че ли беше казала голяма духовитост.
— Няма да намерите високо място наоколо, освен ако не ядете в планината — каза му Вик.
— А защо не? — потри ръчищата си Камерън. Вълнистата му тъмнокестенява коса изглеждаше мазна, като че ли издаваше някаква неприятна сладникава миризма.
Заговориха къде може да се ходи на риба из околността. Камерън се похвали, че бил голям рибар и никога не се връщал с празен сак. Макар да стана ясно, че дори не е и чувал за най-обикновената муха за високопланински риболов, той заразмахва ръце, за да покаже как се справя с въдицата. Хорас вече го гледаше с неприязън.
— Да ви предложа нещо за пиене? — попита Вик.
— Не, благодаря. Изобщо не близвам! — отвърна Камерън така гръмогласно, като че ли се намираше сред полето. Сияйната му усмивка разкри дребни, правилни, съвсем равни зъби. — Страхотна вечер, нали? — Той погледна Мелинда. — Ще потанцуваме ли?
— С най-голямо удоволствие — отвърна тя и вдигна ръце.
— Всичко хубаво, мистър Ван Алън, и на вас, мистър Мелър — вече танцувайки, рече Камерън. — Радвам се, че се запознахме.
— Всичко хубаво — отвърна му Вик. С Хорас се спогледаха, но и двамата бяха твърде изискани, за да се подсмихнат или да направят някоя забележка. Заговориха за друго.
Ралф Гоздън покани Мелинда само няколко пъти, останалото време тя танцува с Камерън. А към два часа се понапи и започна сама да си танцува, като развяваше дългия яркозелен шал, с който в началото на вечерта намяташе раменете си. Беше облякла рокля от розов сатен, съвсем стара, според Вик нарочно избрана, за да свидетелствува за мъките й и за да може, в съчетание със зеления шал, да внушава идеята за нежен, девствен ябълков цвят, макар че лицето й не излъчваше нито нежност, нито девственост. По-скоро някакво диво очарование струеше от косите й, свободно развяващи се от движенията й, прошарени от лятното слънце с по-светлоруси снопове. Нямаше как човек като Камерън да устои, да не бъде привлечен и от силното й гъвкаво тяло и от лицето й, останало вече почти без грим, просто едно леко пияно, земно, щастливо лице. Поне на Камерън сигурно му изглеждаше щастливо. Вик усещаше предизвикателството в движенията й, в бясно развения шал, който на два пъти се усука о вратовете на друга танцуваща двойка. Беше предизвикателство към всички присъствуващи. Най-напред Мелинда беше решена да мине за мъченица, а после за броени секунди го обърна на необуздана веселба, пак така решена да покаже, че се забавлява по-добре от когото и да било. Вик въздъхна, замислен над внезапните промени в намеренията й.
На другия ден следобед Вик точно се беше заловил да почиства аквариумите с охлювите, когато изневиделица в гаража влезе Камерън. Беше по риза.
— Има ли някой тук? — подвикна той весело.
Вик беше малко изненадан, тъй като не беше чул шум от кола.
— Само аз — отвърна той. — Жена ми май още спи.
— Аха — рече Камерън. — Просто минавах насам и понеже жена ви ми каза да се чувствувам поканен по всяко време, рекох да се отбия. И ей ме на!
За миг Вик се стъписа.
— Какви са тия работи тук?
— Охлюви — отвърна Вик, като се питаше дали Мелинда не е станала, та да го отърве от тоя тип. — Само за минутка. Ще ида да видя дали жена ми не се е събудила.