Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик скочи от коня си и клекна до водата. Загреба в шепата си и откри, че е солена и застояла.
— Това не може да се пие.
— Знам — каза Калис. — Вземи една група и се качете нагоре по течението с меховете, за да осигурите вода за конете. — После погледна залязващото слънце и добави: — Няма да се задържим дълго тука.
Лагерът беше издигнат бързо. Осемнайсетте души, останали от дружината на Нахут, все още бяха под наблюдение. Те не бяха съвсем сигурни какво точно се е случило с Давар и другия мъж, но знаеха, че е фатално, и бе ясно, че не желаят да споделят съдбата им. Дьо Лунвил беше споделил, че може би има още един агент между тях, но дори наистина да беше така, Ерик трябваше да отбележи, че той е достатъчно умен, за да скрие ролята си, защото никой от останалите не събуждаше подозрение. Все пак Ерик ги настани между реката и своите хора и коне.
— Капитанът те вика — каза му Ру и посочи Калис, който стоеше с дьо Лунвил, Накор, Грейлок и Хатонис.
Като стигна до оврага, където бяха застанали те, Накор тъкмо казваше:
— Три пъти. Мисля, че тук има нещо странно.
— Това е добре защитима позиция — рече Калис.
— Не — прекъсна го Накор, — погледни по-внимателно. Стените са добри, да, но няма начин да се изпратят подкрепления, а хората разправят, че винаги са изправени срещу свежи бойци, когато атакуват стените. Три пъти дневно.
— Лагерни слухове — каза дьо Лунвил.
— Може би — каза Накор. — А може би не. Ако е истина, значи има път от крепостта отсам реката до Махарта. Иначе защо са се опитвали толкова усилено да я превземат миналата седмица? Защо не ги оставят да умрат от глад?
Дьо Лунвил почеса брадичката си.
— Може би не искат неприятности откъм гърба си.
— Ами! — възкликна Накор. — Тази армия дава ли вид, че се бои от неприятности? Неприятността е самата тя. Бедата ще се случи скоро, ако не преминат реката. Скоро тука няма да има храна. Лоша… — Той се обърна към Ерик. — Как беше думата?
— Логистика.
— Лоша логистика. Керваните с провизии са се проточили оттук до Ланада. Нагоре по течението хората пикаят в реката и скоро мъжете по долното течение ще заболеят от дизентерия и лоша треска. Навсякъде има конски фъшкии до коленете. Мъжете нямат храна. Не им остава друго освен да завземат тази крепост, да минат по тунела под реката и после да се озоват в центъра.
— Под Змийската река има тунел — обади се Калис.
— Но под Града на Змийската река има много скални пластове — рече Хатонис. — Нашите кланове са копали такива тунели повече от двеста години, заради страшните летни бури. Не можеш да пресечеш безопасно мост, когато водата вдига огромни вълни и вятърът направо те отнася.
— Има ли силни бури в Махарта? — попита Накор.
— Да — потвърди Хатонис. — Но не знам каква е почвата тука.
— Няма значение — подметна Накор. — Един добър строител винаги ще намери начин.
— Е, ако ще си говорим за джуджетата… — каза Грейлок.
— Стига вече. — Калис показваше известни признаци на нервност. — Ние сме поели риска да загинем. Въпросът не е в това. Чиста загуба е да рискуваме да бъдем убити при влизането в град, от който няма излизане. А все още не знаем дали има такъв изход от западния район на Махарта. Знаем, че градът е оттатък реката, и не знаем дали има тунел от тази страна.
— Какво ще кажеш да отида и да намеря някой? — каза Накор.
— Не — поклати глава капитанът. — Искам всеки човек да е готов за тръгване в полунощ. Тази нощ ще има някакви чествания. Пантатийците и сааурците приготвят някакъв вид бойна магия, значи утре северните части би трябвало да ударят града.
— Вярно, строят мостове северно от главния лагер — почеса се по главата Накор, — но все още не са свършили. Тогава защо ще има шумотевица? И какви номера приготвят змиехората, за да прекарат армията през реката? Цял ден кроят нещо.
— Не знам — отвърна Калис. — Моят план е когато слънцето изгрее всеки човек да е от другата страна. — Той се обърна към Ерик. — Това е твоя работа. Къде са мъжете от дружината на Нахут?
Внезапно стомахът на младежа се сви. Знаеше какво ще каже капитанът.
— Да?
— Разположи ги около конете и им дай да изпият това. — Той подаде на Ерик голям мях с вино. — Накор дозира сместа така, че известно време да бъдат в безсъзнание.
— Веднага… — Ерик се ухили и грабна меха.
— Ако Накор не ми беше дал тази смес, щях да ти кажа да ги избиеш — допълни Калис. — Сега върви.
Лагерът се изпълни със странни непознати звуци, музика от далечни краища, викове на веселие и болка, смехове, проклятия и най-вече бумтене на барабани.