Спомен за светлина

- Не му вярвам - каза Миреле.

- Трябва да разберем със сигурност - продължи Сеайне. - Не можем да оставим Черната кула без надзор по време на самата Последна битка. _Трябва_ да се погрижим за тези мъже, по един или друг начин. - Мъжете на Черната кула твърдяха, че съвсем малко от тях са минали на страната на Сянката и че преливането било заради атаката от Черната Аджа.

Глождеше я, че чуваше да използват тези думи. Черната Аджа. От столетия Бялата кула беше отричала съществуването на Мраколюбки сред Айез Седай. Истината се беше разкрила, за жалост. Това не значеше, че Лирел искаше да чува мъже да подхвърлят името толкова небрежно. Особено мъже като тези.

- Ако искаха да го направят - разсъди Лирел, - щяха да са го направили, докато не можехме да избягаме с портали. Засега ще допусна, че са разчистили… проблемите в редиците си. Както се искаше от самата Бяла кула.

- Значи влизаме? - попита Миреле.

- Да. Обвързваме мъжете, които ни бяха обещани, и извличаме от тях истината, ако е прикрита. - Безпокоеше я, че Прероденият Дракон им бе отказал ашаманите с най-високи звания, но пък беше съставила план още след идването си тук. Трябваше да свърши работа. Първо щеше да помоли за демонстрация на преливане от мъжете и щеше да обвърже най-силния. След това щеше да го накара да й каже кои между обучаваните са най-надарени, за да могат останалите Сестри да обвържат тях.

А после… е, надяваше се това да включи повечето от тези мъже. Светлина, каква бъркотия. Мъже, способни да _преливат_, и да обикалят безсрамно на свобода! Не приемаше измислицата, че покварата била прочистена. Разбира се, тези… мъже… щяха да го твърдят.

- Понякога ми се ще да можех да се върна и да се напляскам, че приех тази задача - промърмори Лирел.

Миреле се засмя. _Никога_ не приемаше събитията толкова на сериозно, колкото трябваше. Лирел изпитваше яд, че бе пропуснала шансовете, които щеше да е имала в Бялата кула през дългото си отсъствие. Обединението, боят със сеанчанците… В такива времена се доказваха лидерски качества, а една жена можеше да си спечели репутация със силата си.

По време на катаклизми се появяваха възможности. Възможности, които вече бе пропуснала. Светлина, колко мразеше тази мисъл.

- Ще влезем - извика тя към портата и стените. После, по-тихо, продължи към жените: - Дръжте Единствената сила и внимавайте. Не знаем какво може да се случи тук. - Жените й щяха да се справят с недообучените Аша’ман, ако се стигнеше до това. Логично беше да не се стигне. Разбира се, мъжете _все пак_ бяха луди, вероятно. Тъй че да се очаква логика от тях беше неразумно.

Големите крила на портата се разтвориха, за да ги пропуснат. Това, че тези мъже на Черната кула бяха избрали да довършат стените около терена преди да построят самата кула, говореше нещо.

Лирел смуши коня си напред, прегърна Извора и запреде новия сплит, който щеше да й каже дали някой мъж наблизо прелива. Но при портите не ги посрещна младият мъж отпреди малко.

- Какво правиш тук? - попита Лирел, щом видя Певара Тазановни. Познаваше Червената Заседателка, макар и бегло.