Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Том каза:
— Ако беше рекъл предварително, че ще свършим всичко за една вечер, щях да те помисля за луд.
— Положително ще го свършим — отвърна Ал. — Само че ти трябва да направиш останалото. Аз не смея — ако затегна повече лагера, ще се разтопи, ако пък го оставя малко хлабав, ще чука.
— Добре — съгласи се Том. — Ако се разтопи, ще се разтопи. Няма да стане кой знае какво.
Ал се взираше в тъмнината. Фаровете бяха слаби да я разпръснат, но ето че на шосето пред камиона светлината им озари очите на една дива котка — те блеснаха със зелен пламък.
— Хубаво му надума ти на оня — рече Ал. — Научи го на ум и разум.
— Той, глупакът му с глупак, сам си го търсеше! Хленчи и всичките си болки разправя — теглел все зарад това око. Размързеливил се, потънал в мръсотия. Дано се опомни, като разбере, че хората виждат докъде е стигнал.
Ал рече:
— Том, аз не съм виновен, че лагерът се разтопи.
Том помълча за миг.
— Ще те цапардосам, Ал. Все едно и също си пееш — страх те е да не хвърлят на тебе вината. Разбирам защо е така. Млад си, искаш всички да туриш в джоба си. И нито капка вина да не остане у теб. Но, по дяволите, не се защищавай, когато не те нападат. И всичко ще бъде наред.
Ал нищо не отвърна. Той гледаше право пред себе си. Камионът трополеше и звънтеше по пътя. Откъм края на шосето се стрелна котка. Ал рязко изви към нея, ала колелата не я улучиха и котката отскочи назад в тревата.
— Още малко и щях да я премажа — каза Ал. — Том! Чувал ли си Кони да говори как ще учи вечер? Мисля, че и аз си струва да се захвана с това. Радио, телевизия или дизелмотори, нещо от тоя род. Започнеш, а после, току-виж, си се настанил някъде на работа.
— Може и да се настаниш — отговори Том. — Само че най-напред разбери колко пари ще ти измъкнат за учението. И добре си помисли — ще можеш ли да учиш, или не? Там, в Макалистър, имаше такива, учеха. Но не си спомням някой да е изкарал до края. Омръзне му и зареже книгите.
— Боже всевишни, нищо не си купихме за ядене!
— Майка без друго ни е пратила много храна. Проповедникът няма да изяде всичко. Ще остави и за нас.
— Колко още ще пътуваме до тази Калифорния?
— Ей богу, не знам. Ала все ще се дотътрим някак си.
Те млъкнаха, мракът се сгъсти и звездите на небето заблестяха с ярка, бяла светлина.
Кейси стана от задната седалка на доджа и се приближи до края на пътя, където спря камионът.
— Не ви очаквах толкова скоро — каза той.
Том сложи частите на едно парче зебло.
— Имахме късмет. Сдобихме се и с фенерче. Сега ще се заловим за работа.
— Забравихте да си вземете от храната — рече Кейси.
— Като свършим, тогава ще ядем. Ал, отбий още малко от пътя и ела да ми светиш. — Той се приближи до доджа, легна по гръб и се пъхна под него. Ал легна по корем и протегна под колата ръката си с фенерчето. — В очите ми светиш, вдигни го малко по-високо. — Том пъхна буталото в цилиндъра. Телената намотка задра в стените на цилиндъра. С бързо движение той тикна по-навътре буталото. — Добре, че върви свободно. Ще работи отлично.
— Само дано телът не пречи на пръстените — забеляза Ал.
— Нали затова го набих здраво с чука. Няма да пречи. Просто ще се разтопи и може би ще остане по стените на буталото.
— А няма ли да прави по тях драскотини?
Том се разсмя.
— Тези стени не са от хартия я. Как иначе ще протича през тях маслото? Една драскотина повече или по-малко не е голяма работа. — Той надяна на вала мотовилката и опита долната половина. — Трябва още да се притегне. Ей, Кейси!
— Да?
— Сега ще сложа лагера. Иди да завъртиш манивелата, само че по-бавно. Като ти извикам, почвай. — Той затегна болтовете. — Хайде. По-леко, по-леко. — И докато валът се въртеше, той монтира на него лагера. — Има един милион пластинки — каза Том. — Спри, Кейси. — Той измъкна болтовете, махна няколко от тънките пластинки от двете страни и пъхна отново болтовете на местата им. — Хайде пак, Кейси! — И той се зае отново с мотовилката. — Все още е мъничко хлабава. Ако махна повече пластинки, страх ме е, че ще стане пък много стегната. Сега ще опитам пак. — Той отново извади болтовете и свали друг чифт тънки уплътнителки. — Върти, Кейси!
— Сега, изглежда, е добре — рече Ал.
Том извика:
— Как върви манивелата, Кейси, по-трудно ли?
— Не.
— Добре. Мисля, че сега е както трябва. Господи, дано наистина е както трябва. Композицията не може да се изпили без инструменти. А с тръбен гаечен ключ колко лесно стана работата!