Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Том стана и зави мотовилката и двете половини на лагера в едно парче от чувал.
— Трябва да ги вземем за модел, за да не сгрешим — каза той.
Камионът спря на края на шосето и Ал се наведе от прозореца на кабината.
Том рече:
— Къде, по дяволите, се бави толкова време? Далече ли ги откара?
Ал въздъхна.
— Свали ли мотовилката?
— Свалих я. — Том протегна към него увитите части. — Композицията се е счупила.
— Не съм виновен за това — каза Ал.
— Разбира се, че не си виновен. Къде ги закара?
— Ох, станаха едни работи! — възкликна Ал. — Баба изведнъж започна да вие и като я гледаше, и Розашарн заплака. Пъхна глава под дюшека — плаче ли, плаче. А баба лежи и вие като вълк в лунна нощ. Тя, горката, изглежда, че съвсем си изгуби ума. Станала е като малко дете. Питат я, а тя не отговаря и никого не познава. Постоянно бърбори нещо — все с дядото разговаря.
— Къде ги остави? — отново го попита Том.
— Стигнахме до един лагер. Там има и сянка, и водопровод. Вземат по половин долар на престой; всички бяха тъй уморени, тъй окаяни, че решиха да останат там. Майка казва: „Няма какво да правим. Бабата много се измъчи.“ Опънаха палатката на Уилсънови, а и нашият брезент свърши работа. Баба, струва ми се, съвсем се е побъркала.
Том погледна залязващото слънце.
— Кейси — рече той, — някой трябва да остане при колата, иначе всичко ще отмъкнат от нея. Ще останеш ли?
— Добре. Ще остана.
Ал измъкна една книжна торбичка от седалката на камиона.
— Майка ви праща хляб и месо, имам и вода.
— Тя не забравя никого — рече Кейси.
Том седна в кабината до Ал.
— Значи, така — каза той. — Ще гледаме по-скоро да се върнем. Но колко време ще отиде за това, не мога да кажа.
— Аз ще стоя тук.
— Добре. Но да не почнеш да приказваш сам със себе си. Да тръгваме, Ал. — Камионът потегли по шосето сред светлината на гаснещия ден. — Не е лош човек — рече Том. — И все мисли, мисли.
— Такъв и трябва да бъде един проповедник. А да знаеш как се разсърди татко, като ни взеха петдесет цента! И за какво? За това, че сме спрели камиона под едно дърво. Не може да разбере тази работа. Ругае като бесен. Скоро, казва, и въздуха ще почнат да продават. А майка рече, че заради баба трябва да имаме подръка вода и сянка. — Камионът вървеше и дрънчеше; сега, когато тежкият багаж беше свален, целият камион се тресеше и звънтеше — капаците, каросерията. Той вървеше леко, тресейки цялата си каросерия по неравния път. Ал увеличи скоростта до тридесет и осем мили в час, моторът чукаше силно, от една цепнатина на пода бавно се процеждаше син дим от пушещото масло.
— Намали малко — каза Том. — Ще прегрееш машината и ще отидем по дяволите. Какво стана на бабата така изведнъж?
— Не знам. Последните два дни се цупи и с никого не продумваше нито дума, помниш ли? А сега бъбри, без да спре, и все сякаш с дядо приказва. Вика по него. Просто ме е страх да я слушам. И той сякаш ми е пред очите: седи и се усмихва на бабата както преди, когато беше жив — чеше се и се усмихва. И тя, изглежда, го вижда пред очите си. Все го хока. Да! Татко каза да ти дам за всеки случай дванайсет долара. Не се знае колко ще ти потрябват. Виждал ли си преди мама да се бунтува така?
— Не, не си спомням. Хубаво време избрах да изляза от затвора! Мислех си — ще се върна в къщи, ще си поскитам на воля, ще ставам късно, ще се тъпча, колкото мога. Мислех си, че ще се разхождам по цял ден, ще танцувам на вечеринките, ще правя любов. А стана така, че нямам нито миг свободно време.
Ал рече:
— Щях да забравя. Майка ми заръча един куп неща; каза да ти предам да не пиеш, да не спориш и да не се биеш с никого. Страх я е да не те затворят пак.
— Тя и без това си има много грижи, няма да прибавям и аз към тях — отговори Том.
— Е, все пак можем да изпием по чаша бира. Много ми се ще.
— Не си струва — рече Том. — Татко ще разбере, че сме похарчили пари за бира, и змии и гущери ще бълва.
— Не, чуй какво ще ти кажа. Имам собствени шест долара. Ще изпием по чаша бира и ще си хванем по едно момиче. За тези пари никой не знае. Ех, хубавичко ще поскитаме с теб!
— По-добре пази тези пари — каза Том. — Като пристигнем в Калифорния, ще вдигнем такава веселба, че земята ще ни се види тясна. Или когато започнем работа… — Той се обърна към Ал. — Не знаех, че даваш пари за любов. Мислех, че приятелките ти стигат.
— Но нали тук не познавам никого. Ако все така се скитаме по пътищата, ще взема да се оженя. Веднъж само да стигнем в Калифорния, ще видите какво ще правя там.