Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Защо тогава се смееш и ни объркваш?

— Защото не знаеш какви работници им трябват.

— Какво искаш да кажеш с това?

Дрипавият се окуражи.

— Слушай — каза той. — Колко хора им трябват?

— Осемстотин — и то само на едно място.

— Така ли пише в оранжевото листче?

— Д-да…

— Там има и името на едного… някакъв агент по наемане на работна ръка, нали?

Бащата бръкна в джоба си и извади сгънатото листче.

— Точно така. Откъде знаеш?

— Слушай — продължи дрипавият. — Всичко това са глупости. Трябват му осемстотин работници. Той печата пет хиляди такива листчета, а ги прочитат може би двайсет хиляди души. Около две-три хиляди тръгват за там — такива, на които главата се е завъртяла от грижи.

— Какъв смисъл има във всичко това тогава? — извика бащата.

— Първо се срещни с човека, който е печатал тези листчета. Срещни се с него или с някой, който се занимава с неговите работи. Поживей в палатка край пътя, където около теб ще има още петдесетина семейства като твоето. Този човек ще надникне в палатката ти да види дали ти и семейството ти имате още храна. Ако види, че нямате, ще попита: „Работа ли търсиш?“ Ти ще отвърнеш: „Търся, разбира се, мистър. Благодаря ви.“ А той ще продължи: „Добре, ще те взема на работа.“ Ти ще попиташ: „Кога ще почна?“ И той ще ти обясни всичко: къде да отидеш, по кое време — и ще си замине. Може би на него му трябват всичко двеста работници, ала той ще поговори с петстотин, а тези петстотин ще кажат и на други — и когато отидеш на уреченото място, ще намериш там хиляда души. Тогава човекът, който ти е обещал работа, ще каже: „Плащам по двайсет цента на час.“ Като чуят това, ще си отидат може би половината от хората. Но нали петстотин ще останат — най-гладните, които са готови да работят само за къшей хляб! Този агент има договор за беритба на праскова или, да речем, на памук. Сега разбираш ли каква е работата? Колкото повече народ се събере и колкото по-гладен е той, толкова по-малко ще му плащат и агентът ще предпочете хора с малки деца, защото… е, стига толкова! Вече ти казах, че не искам да те разочаровам. — Лицата на слушателите бяха студени. Очите сякаш претегляха всяка дума на дрипавия. Той се смути. — Казах, че няма да те разочаровам, а сам… но ти и така, и иначе ще отидеш в Калифорния. Няма да се върнеш назад. — На верандата се възцари тишина. Фенерът съскаше, около него имаше ореол от кръжащи нощни пеперуди. Дрипльото бърже заговори: — Ще ти кажа какво да направиш, когато някой такъв агент ви извика на работа. Чуй! Попитай го колко ще ви плаща. Нека ти напише това на лист хартия. Нека напише. Казвам ви на всички, че ще ви излъжат, ако не направите това.