Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Том коленичи и погледна под колата.

— Аха, картерът липсва. И един вал също. Да, май че е така. — Той запълзя под автомобила. — Ал, вземи манивелата, завърти я веднъж-дваж. — Той поклати мотовилката, прикрепена към оста. — Всичко е потънало в масло. — Ал бавно въртеше манивелата. — По-леко! — извика Том. Той взе от земята една треска и остърга с нея засъхналото по лагера и болтовете му масло.

— Прилепва ли плътно? — попита Ал.

— Не. Малко е хлабав, но нищо.

— Ще кара ли още дълго?

— Охо! Като нищо. Здрав е. Сега завърти още малко, само че по-полека. Леко, леко. Стига. Тичай за инструментите.

Едноокият каза:

— Аз ще ви дам инструменти. — Той се заклатушка сред вехтите автомобили към бараката и скоро се върна с едно тенекиено сандъче. Том намери сред инструментите тръбния гаечен ключ и го подаде на Ал.

— Свали лагера. Само че гледай да не повредиш пластинките и да не развиеш болтовете докрай, внимавай с шплентовете. И побързай, вече се смрачава.

Ал се пъхна под колата.

— Нямаше да е лошо да си имаме и един тръбен гаечен ключ! — извика той. — Само с френски е трудно.

— Обади се, ако не можеш да се справиш сам.

Едноокият с безпомощен вид стоеше до колата.

— Ако трябва, ще ви помогна — рече той. — А знаете ли какво още измисли онзи кучи син, господарят ми? Идва веднъж с бели панталони и казва: „Хайде да те повозя на моята яхта.“ Да пукна, ако не му извия врата! — Едноокият дишаше тежко. — Откак осакатях, не съм помирисвал жена. А той ми говори такива неща! — И по лицето му се затъркаляха едри сълзи, които правеха браздички върху мръсната кожа.

Том нетърпеливо рече:

— За какъв дявол тогава стоиш тук? Да не са те вързали?!

— Лесно ти е на тебе. Да намеря друга работа с тоя недостатък, не е тъй просто нещо.

Том рязко се обърна към него:

— Слушай, приятелю! Виж се хубаво на какво приличаш. Потънал си в мръсотия, целият вониш. Защото никак не си се грижил да бъдеш чист. Даже си свикнал да ходиш ей такъв. Засрами се от себе си. Разбирам, тежко ти е, че с това око никоя жена няма да те хареса. Но ти не се отчайвай — сложи му превръзка и си измий лицето. И никому няма да извиеш врата, само така си приказваш.

— Защо не опиташ ти да живееш с едно око! Виждаш съвсем иначе, отдалеч нищо не можеш да различиш — всичко ти се струва плоско.

Том рече:

— Глупости! Познавах една уличница, тя беше без един крак. Мислиш, че е взимала по-евтино в някоя забутана уличка? Не, братко! Освен предвиденото, вземаше по половин долар повече. И казваше: „Колко пъти си спал с еднокрака жена? Нито веднъж, нали?! Получаваш, казва, по-голямо удоволствие, затова дай още половин долар.“ И й плащаха, честна дума. Нещо повече, смятаха дори за щастие, че са я срещнали. Тя казваше, че носи успех. Познавах и един гърбав в Макал… на едно място. Живееше от това, че даваше на другите да пипнат гърба му срещу заплащане. Това също носело успех. А ти се оплакваш!