Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Едноокият промълви, запъвайки се:
— Когато всички странят от теб, по неволя ставаш такъв.
— Я да си сложиш превръзка на окото! Няма нужда да го показваш на всички, както кравата показва задника си. Сам мъчиш душата си. И напразно. Купи си бели панталони. Сигурно си се пропил, цяла нощ се въртиш в леглото си и плачеш. Да ти помогна ли, Ал?
— Не — отговори брат му. — Разхлабих вече лагера. Сега искам да сваля буталото.
— Гледай да не си удариш главата — каза Том.
Едноокият тихо попита:
— Мислиш ли… мислиш ли, че още мога да се харесам някому?
— Разбира се — отвърна Том. — Казвай на всички, че другите ти работи са се оправили, откак си изгубил окото си.
— А вие къде отивате?
— В Калифорния. Цялото семейство. Ще търсим там работа.
— А как мислиш, за такъв като мене ще се намери ли там работа? Макар че ще съм с черна превръзка?
— Ще се намери, разбира се. Не си без крак, нито без ръка я.
— А ще ме вземете ли с вас?
— О, не, не можем. И без това едва се влачим — страшно сме претоварили колите. Но можеш да направиш нещо друго. Поправи един от тези стари автомобили, качи се в него и тръгвай.
— Изглежда, така ще сторя — каза едноокият.
Под колата нещо иззвънтя.
— Готово — рече Ал.
— Излизай тогава, да видим какво си свършил. — Ал подаде на Том буталото, мотовилката и долната половина на лагера.
Том изтри залетия с композиция лагер и го огледа.
— Струва ми се, че е в ред — каза той. — Ах, по дяволите! Ако имахме фенер, щяхме да свършим с тази работа още днес.
— Слушай, Том — рече Ал. — Ето какво мисля. Нямаме нито една пръстеновидна скоба. Ще берем ядове с тези пръстени, особено с долните.
Том отвърна:
— Веднъж ми казаха да намотая около пръстена тънък месингов тел, той щял здраво да го стегне.
— А как ще го махнеш после?
— Няма нужда да се маха. Той ще се разтопи и няма да направи никаква беля.
— Да вземем тогава по-добре меден тел.
— Месинговият е по-здрав — рече Том. Той се обърна към едноокия: — Имаш ли месингов тел?
— Кой знае. Мисля, че има една макара. А къде мога да си намеря превръзка за окото?
— Не знам — отговори Том. — Да потърсим тела.
Те намериха макарата в бараката сред едни сандъци. Том сложи мотовилката на едно менгеме и грижливо омота с тела пръстените на буталото, здраво притискайки ги в техните канали, а там, където телът не прилягаше добре, той го набиваше с чука. После обърна буталото и наби и от другата страна тела, така че той вече никак не стърчеше над стените на буталото. След това Том прокара пръсти нагоре-надолу, за да се увери, че пръстените и телът са наистина на едно и също ниво със стените. Мракът в бараката се сгъсти. Едноокият донесе джобно фенерче и освети с него буталото.
— Хайде, готово — каза Том. — Слушай, колко искаш за фенерчето?
— То не е хубаво. За новата батерия платих петнайсет цента. Е, дай ми трийсет и пет.
— Добре. А колко искаш за мотовилката и буталото?
Едноокият потърка чело с костеливите си пръсти и смъкна от него слой мръсотия.
— Просто не знам. Ако господарят беше тук, щеше да погледне в каталога колко струва една нова такава част и докато я гласиш, щеше да подуши дали е сериозна повредата на колата ви и колко пари имате. И тъй като по каталога трябва да ви вземе осем долара, ще ви поиска пет. Ако почнете да се пазарите, ще смъкне до три. Ти за всичко виниш мен, но той е наистина кучи син. Като види, че си натясно, хубаво ще те оскубе. Понякога за едно зъбно колело взема повече, отколкото е платил за целия автомобил.
— Гледай ти! Но казвай, колко да ти дам за ей това нещо?
— Дай там един долар.
— Добре. Ето ти и за тръбния гаечен ключ двайсет и пет цента. С него ще караме два пъти по-добре. — Том подаде на едноокия парите. — Благодаря. И не забравяй какво ти казах, сложи превръзка на окото си.
Том и Ал седнаха в камиона. Беше вече съвсем тъмно. Ал запали мотора и фаровете.
— Сбогом! — извика Том. — Може да се видим в Калифорния. — Камионът зави на шосето и тръгна обратно.
Едноокият стоеше, гледайки след тях, после тръгна през бараката към колибата си. Там беше тъмно. Той пипнешком се добра до дюшека на земята, легна и заплака, а колите, които профучаваха по шосето, сякаш обвиваха самотата му с все по-дебели и по-дебели стени.