Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Ако аз бях забравила вярата си по времето когато бях здрава и свободна, сега сигурно щях да се оплаквам от съществованието, на което съм осъдена. Но аз не я забравих. Ако аз бях забравила, че тази голяма сцена, Земята, е създадена, за да бъде място на скръб, на трудности, на тежки изпитания за съществата, сътворени от нейната кал, тогава може би щях да скърбя за суетите й. Но аз не изпитвам подобна скръб. Ако не знаех, че ние, всеки един от нас е подложен на великия гняв, който трябва да бъде задоволен и срещу който смешното човешко противодействие е нищожно, аз щях да роптая против различието между мен — затворена тук, и хората, които преминават през отвъдната врата. Но аз го приемам като божия милост и благоволение, загдето съм избрана за изкупителна жертва тук, загдето знам онова, в което съм уверена тук на земята, и загдето мога да постигна онова, което вече съм постигнала тук. Иначе моето нещастие би било безсмислено за мене. Ето защо аз не съм забравила и не ще забравя нищо! Ето защо съм смирена и твърдя, че съм по-щастлива от милиони други хора.
Докато изговаряше тези думи, тя положи ръка върху часовника и го върна на съвсем същото място, което заемаше върху малката й масичка. С ръка все още върху него, тя остана вгледана в предмета втренчено и предизвикателно.
През време на цялата тази тирада мистър Бландоа седеше, цял превърнат в слух, с очи, вперени в дамата, и замислено поглаждаше мустаците си с две ръце. Мистър Флинтуинч пък бе обзет от някаква нервност и сега се намеси.
— Стига, стига, стига! — извика той. — Това е съвсем ясно, мисис Кленъм, и вие се изразихте много благочестиво и много добре. Мистър Бландоа, доколкото забелязвам, не е набожен човек.
— Напротив, сър! — възпротиви се този джентълмен и щракна с пръсти. — Да прощавате! Това е част от моя характер. Аз съм чувствителен, пламенен, съвестен и с развито въображение, мистър Флинтуинч, човек трябва или да е религиозен, или да е нищо!
По лицето на мистър Флинтуинч пробягна съмнението, че той по-вероятно всъщност е нищо, докато оня се измъкваше от стола си (типичното за този човек, а и за всички хора, подобни на него, беше това, че във всяко действие, което извършваше, той прекрачваше границата на благоприличието, та било то и само на косъм) и пристъпи да се сбогува с мисис Кленъм.
— С егоизма на една болна и стара жена, както сигурно ви се е сторило, сър — каза тя тогава, — всъщност подведена от вашия случаен намек, аз се отплеснах да говоря за себе си и за своята недъгавост. След като бяхте тъй любезен да ме посетите, надявам се да бъдете така любезен да ми простите и това. Не ме ласкайте, ако обичате. — Защото оня очевидно се канеше да го стори. — Мистър Флинтуинч с удоволствие ще бъде на вашите услуги и аз се надявам, че престоят ви в този град ще се окаже приятен.
Мистър Бландоа й поблагодари и няколко пъти целуна ръката й.
— Това е една стара стая — забеляза той с внезапно оживление, оглеждайки се, докато наближаваше към вратата. — Така дълбоко бях погълнат от разговора, че не я забелязах. Но това е една истинска стара стая.
— Защото това е една истинска стара къща — каза мисис Кленъм със замръзналата си усмивка. — Място без претенции, но наистина старинна.
— Бога ми! — извика посетителят. — Ако мистър Флинтуинч пожелае да ме разведе из стаите, докато ме изпраща, ще му бъда безкрайно задължен. Старите къщи са моята слабост. Имам много слабости, но тази ми е най-голямата. Обичам и изучавам оригиналното във всичките му вариации. Мен самия са ме наричали оригинален. Да си оригинален, не е достойнство — аз имам по-големи достойнства може би, — но възможно е да съм и такъв, кой знае. Хармония, хармония!
— Предупреждавам ви, мистър Бландоа, че къщата е много изоставена и почти празна — каза Джеримая, като взе свещта. — Просто не си заслужава да я разглеждате.
Но мистър Бландоа го потупа приятелски по гърба и само се засмя; тогава гореспоменатият Бландоа изпрати отдалеч още веднъж почитанията си към мисис Кленъм и те напуснаха заедно стаята.
— Предполагам, че горе не ви интересува — каза мистър Флинтуинч, като спряха на площадката.
— Напротив, мистър Флинтуинч; ако това не ви изморява, ще бъда очарован!
И съответно мистър Флинтуинч се запромъква по стълбите, а по петите му следваше мистър Бландоа. Изкатериха се до голямата таванска спалня, в която Артър бе прекарал нощта след завръщането си.
— Ето, мистър Бландоа — каза Джеримая, показвайки я, — надявам се, че я намирате достойна за труда, който си направихме да се катерим чак дотук. Да си призная, аз не.