Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— До такава степен ли?
Тя кимна и продължи:
— Длъжна съм да ти напомня, че англичаните са подлагали на всевъзможни унижения гордия шотландски нрав. Даже по едно време на метеорологичните карти Шотландия била обозначена с кръгче, голямо колкото мънисто! На ръгби мачовете между Англия и Франция шотландците винаги викат за французите… Тази омраза скоро няма да бъде преодоляна. Днес имаме собствен Парламент, изработваме наши закони, имаме национална валута, някои дори мечтаят за пълна независимост… Гледаха ме с много лошо око заради английското ми фамилно име. Бях напълно изолирана. Започнах да пия, особено вечер, бях толкова самотна… И баща ти, и той беше самотен. Тичаше подир момичетата, киснеше по кръчмите, ходеше на лов за сръндаци и ловеше риба. Никога не е работил! Разпродаде малко по малко земята около замъка. Ще те заведа да го видиш, ще се почувстваш много горд. Само дето сега от него са останали само камъни. Стари, разклатени, сиви камъни. Стените се рушат и се чудя как продължава да живее в него и как все още някоя греда не е паднала отгоре му…
— Никога ли не се ожени?
— Никога! Времената се промениха, момичетата вече не са толкова послушни и покорни. Имат образование, работят и пътуват. Вече не мечтаят да станат господарки на замъци.
В боязливия й поглед Гари прочете, че одобрява тези жени, които отхвърлят потисничеството на рода Маккалъм и на подобните им. Тя пийна глътка чай, но не докосна ябълковата пита, покрита с дебел слой сметана. Не спираше да движи в кръг по масата прозрачните си и набръчкани пръсти, сякаш събираше ненадейно разпадналите се спомени.
— Живее както са живели предците му, но не разполага с тяхното богатство. Неотдавна научи, че има рак. Лекарят му забранил пиенето и го посъветвал да се лекува. Той отказал. Продължава да обикаля кръчмите, черпят го, сякаш е стар клоун, част от местния колорит. Изпълнява шотландски песни, цвърчи като пор… много тъжно, но да ти кажа, не това е най-лошото…
— Ще умре ли? — попита Гари, облакътил се на масата, за да прикрие треперенето на ръцете си.
Тя кимна.
— Ще умре и замъкът на рода Маккалъм ще премине в ръцете на братовчед му… Далечен братовчед, англичанин, който работи в Лондонското сити и мисли единствено и само как да печели пари. Пет пари не дава за земите на предците си и нищо не го свързва със замъка. Баща ти е бесен и се мята като муха, попаднала в паяжина, безсилен да спре хода на съдбата.
— Затова ли ме повикахте? Затова ли ми казахте, че е спешно?
— Да, моето момче… ако не се вземе в ръце, ако не престане да пие, ще се затрие и замъкът ще изчезне. Братовчедът ще го превърне в луксозен хотел за богати американци или руснаци. Най-красивият замък в нашия край! Срам за страната ни!
— Говорите като истинска шотландка!
Тя се усмихна едва-едва. Пръстите й престанаха да събират трохите и тя го погледна право в очите.
— Кръвта вода не става. След като си се родил шотландец, оставаш такъв до последния си дъх.
Гари изпъна рамене, чувствайки се все повече и повече шотландец.
— Затова си помислих, че ако те види, ако застане очи в очи със собствената си кръв, може би… но не мога да съм сигурна. Маккалъм са непредвидими, никога не знаеш как ще реагират. Съдбата им е тежка, черна, толкова черна, освен това нямат и грам разум в главите си.
— И кога ще го видя? — попита Гари нетърпеливо.
Казваше си, че ще спаси баща си, ще го вразуми, ще го накара да се подложи на лечение. Вече се виждаше, настанен в замъка, да споделя живота на Дънкан Маккалъм, да се учи да го опознава, него и родната си история. Изведнъж жестоко му се прииска и той да открие своите корени, да носи цветовете на клана си и да възстанови семейната чест. А защо да не превърне замъка в голям културен център, в място за фестивали, където ще си дават среща най-прочутите музиканти на света? Майка му щеше да му помогне със сигурност. Щеше да продължи да свири и същевременно да върне към живот имението Крайтън.
— След малко… Ще те заведа в кръчмата, където прекарва вечерите си. Онзи ден, след като ти се обади, отидох там и му заявих, че има син. Красив младеж, с когото да се гордее, да му предаде щафетата и така да се спаси от проклятието на англичанина, който се готви да превърне замъка в хотел за богати туристи.
— И той какво отговори?
— Изслуша ме… без да отвори уста. След като се напи до степен да не може да се прибере сам, го придружих до замъка и го сложих да си легне на едно продънено канапе в антрето, където обикновено прекарва нощта. Не изглеждаше нито щастлив, нито сърдит, сигурен знак, че е чул и е готов да се срещнете.