Острието на Тишал

— Виж какво, опитвам се да те науча на нещо. Внимавай, чу ли? Какво искаш?

Делиан придърпа одеялото около врата си и наведе глава.

— Какво очакваш да ти кажа?

— Не това — отвърна през смях Томи, поклащайки глава. — Понякога точно вие, умниците, не можете да го схванете. Добре, слушай сега: искам от теб да вземеш решение. Да направиш избор. Да решиш какво искаш. Мамка му, дори не е нужно да ми го казваш, ако не ти се ще; просто го реши. Преди два часа ми говореше, че искаш да умреш. Наистина ли? Това ли искаш?

Делиан му се усмихна едва-едва.

— Ще ми свърши работа.

Томи отново поклати глава, но този път нямаше нищо весело в жеста и гласа му.

— Не става дума за това какво ще ти свърши работа, а за това какво искаш.

Делиан затвори очи, пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Предполагам, че искам нищо от това да не се е случило. Искам да се събудя и да открия, че всичко е просто лош сън.

— Ммм, съжалявам, човече — отвърна Томи с искрено съжаление. — Не можеш да върнеш звъна в камбаната. Миналото си е минало; единственото, което можеш да промениш, е начинът, по който мислиш за него. Бъдещето, обаче все още не е написано, нали? Преди ми говореше и за справедливост. Какво ще кажеш за това?

— Нали каза, че не вярваш в справедливостта.

Томи повдигна рамене.

— Зависи. Трябва да си малко по-конкретен — да стигнеш до детайлите, Подменени. Не говори за справедливост, кажи: „Онзи, който ми открадна кесията, искам да го затворят“ или „Онзи, който изнасили сестра ми, искам го мъртъв“. В това вече мога да повярвам. Разбираш ли какво ти говоря? Трябва да си конкретен. Слушай, искал ли си някога нещо толкова силно, че си бил готов да дадеш всичко, за да го получиш?

С внезапна, всепоглъщаща, неизразима болка Делиан си помисли: Искам да бъда магьосник от Първия народ.

Докато се взираше в сянката на лицето на Томи, невидима ръка сякаш бе изтрила четвърт век от живота му. Хари Майкълсън помоли да не го забравяш, му каза богинята в спалнята, когато върна Киърандел от прага на смъртта, след което завихри реалността около себе си и пристъпи извън света…

Колко странно се бе изменил животът му през тези години.

— Да — промърмори той в отговор на въпроса на Томи. — Някога, преди много време, желаех нещо толкова силно, че направих някои много лоши неща, за да го получа.

— Какво се случи?

Делиан наведе очи.

— Получих го. Може да се каже. Но не се оказа точно такова, каквото очаквах.

— Винаги става така, а? Това не е причина да се оплакваш. Слушай, не ти ли се е случвало някога да направиш нещо, а нещата да се омажат повече, отколкото си очаквал? Нали знаеш, нещо малко, което се оказва голямо?

— Да — отвърна той и гърлото му се сви от болка при мисълта за мъртвото село в подножието на Божиите зъби — как се промъкваше в сумрака с лък в ръка, как върху езика на мъртвия фей се гърчеха личинки. Откъде би могъл да знае къде ще го отведат тези няколко крачки от покрайнините на селото до центъра му?