Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Ще ида до тоалетната. Нали ще следиш и коридорите, докато ме няма?

Горен кимна замислено. Пазачът се надигна от пулта, протегна се и излезе, а Горен само хвърли небрежен поглед на мониторите. Залата за разходки и отдих на болните бе затворена от всички страни. Не очакваше да види някой там.

Отново насочи вниманието си към човека, който разговаряше със себе си. Какво ли ще стане, ако изведнъж той осъзнае, че говори с въздуха? Горен се засмя. Обичаше да си представя подобни внезапни промени и последствията от тях. Протегна ръце и затропа върху облегалката на креслото.

Точно в този момент забеляза с крайчеца на окото някакво движение на един от мониторите. Изправи се в креслото, погледна натам и облещи очи.

Някой крачеше с гъвкава и уверена походка по главния коридор, като спираше от време на време, за да прочете надписите на стените. Когато стигна до информационното табло, спря и втренчи поглед в него.

Пръстите на Горен застинаха върху клавиатурата. Би трябвало да задейства алармата, но не помръдваше. Не можеше да разгледа добре нарушителя, ако беше такъв наистина. Би могъл да е някой колега от друг сектор, който се е заблудил по коридорите.

Въпреки това рехабилитаторът усети, че устните му изсъхват.

Непознатият се обърна и тръгна по коридора. Горен продължаваше да го следи подозрително. Ако беше колега, щеше да се свърже с него. Приемните бяха встрани и достъпът до тях бе закрит.

Горен най-сетне се пресегна към копчето на алармата. Ставата на лакътя му изпука мъчително. Цялото му тяло се бе вцепенило. Това е кататонен ступор, рече си! Имам пристъп!

Но още докато си го помисляше, знаеше, че не отговаря на истината. Отново отмести поглед към монитора. Сега вече си даде сметка, че всъщност нарушителят се приближава към него.

По дяволите! Познаваше този човек.

Изведнъж странното вцепенение го напусна. Пресегна се, програмира солариумната зала на автоматично наблюдение и се надигна от креслото. След това закрачи по коридора с енергичност, каквато не го бе изпълвала от години.

Трябва да намери този човек и да го спре!

Напусна кабината за наблюдение и се затича по сервизния коридор към свързочната стая. Влезе вътре и включи пулта с треперещи пръсти. В същия миг тежката врата се затръшна зад него.

Екранът блесна и Горен извърна поглед към него.

— Какво има?

— Той е тук. Върна се. Сега е при информационното табло и рови в компютъра.