Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек се приближи бавно към групичката в средата на улицата и скоро след това се оказа в компанията на Рандолф и неговите спътници. Репортерът запали миниатюрна осветителна ракета и я пусна на улицата.
В краката им лежеше непознат мъж. Изглежда бе човекът, с когото бяха разговаряли в бара. Джек поклати глава. Мъжът бе смъртоносно ранен.
Един от спътниците на репортера приклекна и улови информатора за ръката.
— Исуусе — промълви той.
Джек позна гласа. Продуцентът на Рандолф. Беше нисък и набит, с млечнобяла кожа, която подсказваше, че рядко излиза навън. Когато вдигна глава, Джек забеляза, че лицето му е обляно в пот.
Репортерът кимна на Джек.
— Благодаря, човече.
Джек сви рамене. Без да прибира пистолета, отвърна:
— Това не е най-спокойната част на града.
— Всички го казват — обади се продуцентът. — Нали, Скот?
— Млъквай, Дикстра.
Информаторът си пое със свистене въздух и се опита да заговори:
— Ссскот. Наведи се до мен. Аз… ще го кажа само веднъж.
Репортерът се поколеба, след това се подпря на коляно. Зад него бледото лице на Дикстра се озаряваше от пукащата сигнална ракета. Лицето на информатора бе опръскано с кръв. Джек се престори, че не слуша, макар че бе наострил слух за думите на умиращия.
— Говори! — подкани го Скот.
— Сега. Човекът, когото търсиш… знам му името… на този човек… който е оцелял от Пясъчните войни. Ще трябва обаче сам да го откриеш… — пресипнал смях. — Той… има боен костюм… Наемник…
Джек замръзна. Чие име щеше да назове информаторът? Не можеше да позволи да го издадат, но нещо го сдържаше да не се намесва и да не прекъсва искрицата живот на умиращия.
— Известен е като… Пурпурния… но името му е Кевин. Това е всичко, което знам. Всичко, което успях да…
Джек премигна от изненада. Рандолф се изправи. От далечния край на уличката долетя вой на сирени. Полицаите бързаха насам, предупредени от някого.
Значи Пурпурния не е получил костюма от баща си, както твърдеше. Беше ветеран също като Джек… и се бе постарал да го скрие.
Джек имаше чувството, че са го предали. Едва не подскочи, когато един от хората на Скот положи ръка на рамото му.
— Благодаря ви, господине… но, струва ми се, че ще е най-добре всички да се изпарим от тук.
Джек кимна, припомнил си къде се намира. Изглежда започваше да се развиделява, защото мракът вече не бе така непрогледен. Той отстъпи назад, отдалечи се на няколко крачки, после се затича тъкмо когато Рандолф се обърна след него и се провикна:
— Чакайте малко! Вие кой…
„Бяхте?“
„Кой, наистина?“ — зачуди се Джек, докато влизаше в колата. Кои бяха те всички — сираци на Пясъчните войни?
7.
Свети Колин от Синьото колело излезе от кулата за медитация и се отпусна уморено поради напредналата си възраст върху твърде меката кушетка. Секретарят забърза към него, но спря, като видя, че Колин му маха с ръка да си върви. Понякога Бигъл беше прекалено усърден.
— Остави ме сам — добави. — Искам да помисля.
А после, докато стъпките на секретаря се отдалечаваха и накрая вратата се затръшна, той се усмихна иронично. Какво доживя — да напусне кулата за медитация, за да може да помисли!
Колин вдигна крака и ги подпря на масата — антична масичка, за която се твърдеше, че била донесена чак от Земята. Веднага щом я докосна, тя се заклати. Колин почувства сътресенията. Не за първи път ги усещаше. Бе от хората, които умееха да се синхронизират с вибрациите на обкръжаващия свят, и никога не се учудваше на уменията си, сякаш бе дълбоко уверен, че това е нещо естествено за всеки човек.
Плъзна поглед към масичката и едва сега забеляза, че краищата на расото му са захабени и износени. За миг се зачуди дали той също вече не е твърде износен.
Сигурно е така. Налагаше му се да обмисли някои особено важни събития, а почти не можеше да се концентрира върху тях. И напоследък това му се случваше все по-често. От известно време Пепус отказваше да се вижда с него насаме и което бе по-лошо, държеше се резервирано спрямо Джек Сторм.
Това не беше нито правилно, нито предвидливо. Пепус сигурно искаше да узнае какво точно се бе случило на Лазертаун, и то от прекия участник в събитията, но Колин бе научил от шпионите си в двореца, че не е повикал Сторм на разговор, нито му е позволил лична среща. Що се отнася до Скиталците, те нямаха право да искат аудиенция, докато императорът не ги повика сам. Положението не беше никак розово. Джек бе един от последните очевидци на разрушаването на археологическото находище. Какво ли бе видял там?