Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— … имена, имена! Ето за какво ви се плаща!

— Питие, сър?

Джек вдигна глава. Роботът се бе надвесил към него, опитвайки се да му привлече вниманието.

— Бира — изръмжа Джек.

— Да, сър — машината се отдалечи.

Джек отново доближи глава до пластмасовата преграда. Рандолф бе замлъкнал и сега говореше друг, с висок и писклив глас, който настояваше за повече информация. Сетне отново се обади Рандолф.

— Искам името на изгубения Рицар. От колко време ме бавите вече.

Смях.

— Не искаш много, нали? Знаеш ли колко оцелели има наоколо, които продължават да се крият?

— Не и Рицари.

— Вашето питие, сър — доближи се до масата роботът.

— Тихо — нареди му Джек.

— С карта или в брой?

— Млъквай — заповяда му Джек. Отново се заслуша към гласовете от съседното сепаре.

— Вашето пи…

Джек се пресегна и изключи кабела на звука. Пъхна кредитната си карта в процепа и дръпна бирата. Роботът се завъртя и се понесе върху колелцата си към бара, с мигащ на екрана надпис „За ремонт“.

— … недостоверен източник. На друго не мога да разчитам.

— Подобна информация не може да се получи другаде. Този човек не носи микрочип. Всички записи за него са били изтрити. Това е, което зная.

— И което ми пробутваш от години, капка по капка. Повече не смятам да финансирам пороците ти. Това е последната вноска.

Някой се изправи в сепарето. Чу се шляпане на подметки. След това:

— Ще се срещнем в уличката.

Джек повдигна шишето и отпи от изстудената горчива бира, наблюдавайки с крайчеца на окото как една тъмна фигура се отдалечава към изхода.

Рандолф се изправи на свой ред и съобщи на двамата си спътници.

— Ще го последваме след три минути.

— Исуусе…

— Оставете го — рече Рандолф. — Ще направим както той казва. — Почука нетърпеливо по часовника си, сетне подкани: — Да вървим.

Но репортерът не видя онова, което не остана скрито за Джек. Двама души се надигнаха от дъното на помещението и ги проследиха към задния изход. Съдейки по подозрително издутите им сака, и двамата бяха въоръжени. Репортерът не разполагаше дори с три минути.

Джек скочи, завладян от смесени чувства. Затича се към стълбището, което извеждаше на уличката отгоре, като вземаше по три стъпала наведнъж. Когато стигна горната площадка, едва си поемаше дъх. Спря да си почине, извади малкия лазерен пистолет от джоба и изгуби няколко безценни секунди да се ослуша.

Дъждът никога не валеше над този мрачен бетонен каньон. Миришеше на човешки отходни нечистотии и боклук, на дрога и прах. Земята под краката му се разтърси от поредното подземно влакче. Изведнъж блесна ярка светлина и се чу пронизителен вик. Нещо тежко тупна на земята, последваха бягащи стъпки.

Пристъпи насред уличката и стреля, озарявайки всичко наоколо с ослепителна светлина. Лазерният лъч се отрази в ъгъла на сградата. Нов вик, шум и топуркане на крака.