Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Спря при неподвижното тяло на една красива жена. Кожата й беше бледа, почти прозрачна, отдолу едва прозираха тънките й вени. Имаше аристократични, чудесно изваяни черги. Между веждите й се виждаше прорязана линия. Какво правеше тук? Защо бе предпочела малката смърт на криогенната капсула, за да пътува от един свят до друг? Тя видимо се отличаваше от останалите гости в лабораторията. Повечето бяха мъже с мускулести тела, работници или наемници, пратени някъде от своите господари. Дали жената бягаше от някого? Дали търсеше илюзията на младостта, като се надяваше да надживее връстниците си? А може би беше любовница на някой аристократ? Докато я разглеждаше внимателно, забеляза, че клепачите й едва забележимо потрепват. Дори в криогенния сън жената сънуваше. Джек потрепери и се отмести, припомняйки си собствените преживявания в капсулата.

Отвъд лабораторията бяха служебните помещения, които всъщност търсеше. След като се бе промъкнал чак дотук, беше му все по-трудно да се сдържа и да не се затича. Но се овладя и продължи да обикаля между количките, изчаквайки подходящия момент. Трябваше да внимава. Една погрешна стъпка можеше да му струва живота. Интересно, помисли си, ако разкаже на Амбър колко добре се справя, ще събуди ли възхищението й?

„Само ако се върна с информацията, която търся“ — рече си той.

Из лабораторията се разнесе приглушен звън. Работниците бяха приключили с проверките. Те се обърнаха и напуснаха бързо помещението и Джек ги последва към коридора. Спря на едно място, където камерата не можеше да го засече, и я изчака да се обърне на другата страна. Камерата не покриваше цялото помещение пък и какъв смисъл? Кой би искал да остане в криогенна лаборатория?

Само Джек, разбира се. Той единствен знаеше, че повечето от замразените тела не са тук по своя воля. Документите и разрешителните им са били фалшифицирани, волята на притежателите им — потъпкана.

Докато чакаше камерата да завърши обхода, той потрепери. Изглежда температурата в залата спадаше бързо. Сега вече разбра защо работниците си бяха тръгнали толкова припряно.

Без да сваля поглед от камерата, Джек се промъкна към служебните помещения и доближи най-вътрешното от тях. Вратата се отвори веднага щом я докосна, а и кой би я заключил?

Пристъпи вътре. Веднага почувства, че въздухът тук е по-топъл. Лицевото му стъкло леко се замъгли. Вдигна ръка и го издърпа леко нагоре, за да се изравнят температурите отвън и вътре. Огледа се внимателно, но не забеляза никакви камери. Това го накара да се усмихне. Обитателите на тези помещения не желаеха да има записи на онова, което правят. Нищо чудно в това. Всъщност бяха предприели далеч по-драстични мерки, за да заличат следите си. Хуан Нег например, човекът, който бе замразил Джек вместо да го убие, бе мъртъв.