Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Дори това обаче не можеше да накара Джек да заяви, че са получили, каквото са заслужили. Никой не заслужаваше планетата му да бъде превърната в пясъчна пустиня, заразена от микробите на драките, за да може да изхранва зловещите им гнезда. Всъщност малцина милоси бяха оцелели, за да бъдат завладени.

Милос не беше нито първата, нито последната планета, паднала в лапите на драките. Неудържимата Лига продължи и след това да сее хаос из покрайнините на Доминиона, докато накрая спря — също така внезапно и необяснимо, както бе поела на своя кръстоносен поход. А след това сключи с Доминиона мирен договор.

Коя бе причината, накарала ги да започнат войната? Пренаселение? Неконтролируемо желание за тераформиране и възпроизводство? Джек смяташе така допреди години, но сега бе на друго мнение. Доминионът се бе срещнал с драките преди близо стотина години. Мирът между двете цивилизации винаги е бил крехък и несигурен, но никога преди Пясъчните войни не се бе стигало до мащабни военни действия.

Кой знае защо се сети за К’рок. Странният милосец, с чувство за собствено достойнство, макар и на служба при драките, който изпитваше интерес към находището на Лазертаун. Джек си припомни отново онези кратки мигове, в които покривът на находището бе взривен и отдолу се бе показала сцената на катастрофирал космически кораб и огромно мумифицирано тяло. Повече от това не можа да види. К’рок бе споменал за някакъв древен враг на драките — толкова страховит, че дори насекомоподобните безжалостни бойци не могли да издържат на натиска му и потърсили нови територии в пределите на Доминиона.

По гърба на Джек пробягаха ледени тръпки. Какъв ли ще е този враг, че да изплаши дори непобедимите драки, същите, които прегазваха с еднаква лекота доминионските Рицари и милоските берсеркери? Не можеше да си представи, а и бе сигурен, че никога не би искал да се изправи срещу подобно чудовище. Но виж, човека, заради когото бяха загинали всички негови другари на Милос, Джек искаше да срещне при първа възможност. Търсеше го, жадуваше за стълкновение. Човекът на име Уинтън, който се криеше някъде из чиновническия апарат на императора. Някога Уинтън бе командир на отряда, пратен на Милос, и бе дал заповед да бъдат изоставени на повърхността, когато драките започнаха да надделяват, а орбитата около планетата бе блокирана от корабите им. Тогава само шепа войници бяха успели да се измъкнат, но Джек бе единственият, добрал се до хибернационния кораб, и единственият жив, преминал блокадата.

Но не и без да пострада. Повечето от системите на кораба бяха отказали да функционират след дракския обстрел, а криогенните капсули бяха преминали на аварийно захранване, което бе независимо от това на кораба и се зареждаше от слънчеви колектори.

Следващите седемнайсет години Джек бе прекарал в хладните обятия на хибернационния сън. Бяха го открили, но за да го спасят, се наложи да му ампутират няколко пръста на краката и един на ръката.