Империя на бури

Но всеки път, убиеше ли Лоркан нещо... Елида усещаше земята да трепери. Не заради страх от него... а сякаш се разбуждаше. И слушаше.

Питаше се кой бе посмял да стъпи по нея.

На четвъртата нощ Елида беше толкова уморена и напрегната, че й идеше да заплаче, като намериха убежище: срутена зала с отчасти запазен мецанин. Беше открита към небето и пълзящи растения задушаваха трите й стени, но каменното стълбище беше здраво и достатъчно издигнато над острова, че никой воден звяр да не може да ги достигне. Лоркан заложи капани от бръшлян и клони в основата и на върха на стълбището, за да чуят, ако някоя твар все пак пробваше да пропълзи по стъпалата.

Не смееха да запалят огън, но беше достатъчно топло, че да не й липсва. Лежейки до Лоркан, чието тяло образуваше масивна стена между нея и камъка от лявата й страна, Елида гледаше мъждукащите звезди, докато ленивото жужене на насекомите изпълваше ушите й. Нещо изрева в далечината.

Насекомите застинаха. Цялото блато като че насочи вниманието си към дивия, дълбок рев.

Животът бавно се завърна – макар и попритихнал.

– Поспи, Елида – пророни Лоркан.

Тя преглътна. Страхът се беше просмукал в кръвта й.

– Какво беше това?

– Някой от зверовете. Не знам дали беше зов за чифтосване, или предупреждение да не навлизаме в територията му.

Тя не искаше да си представя колко големи бяха тукашните обитатели. Достатъчно й беше, че мяркаше очи и опашки.

– Разкажи ми за нея – прошепна тя. – За твоята кралица.

– Едва ли ще ти помогне да заспиш.

Тя се обърна на другата страна и го намери да лежи по гръб, зареял поглед в небето.

– Наистина ли ще те убие за това, което си направил? – Той кимна. – Но си готов да рискуваш в нейно име. – Тя опря глава на юмрука си. – Обичаш ли я?

Очите му, по-тъмни от междузвездното пространство, се плъзнаха към нея.

– От пръв поглед се влюбих в Майев.

– А... любовник ли си й?

Досега не бе посмяла да го пита, пък и май не искаше да знае.

– Не. Предложих й веднъж. Тя се изсмя на наглостта ми. – Той стисна устни. – Затова й служа по други начини.

В далечината отново прокънтя същият рев и светът притихна за няколко секунди. От по-близо ли дойде този път, или си въобразяваше? Щом обърна поглед към Лоркан, той се взираше в устните й.

– Може би се възползва от любовта ти – прошепна тя. – Може би й е изгодно да те влачи със себе си. Нищо чудно да размисли, когато усети, че си на път да... да я напуснеш.

– Положил съм кръвна клетва пред нея. За нищо на света няма да я изоставя.

Гърдите я заболяха да го чуе.

– Тогава може да е спокойна, че ще линееш по нея цяла вечност.

Думите й прозвучаха по-остро, отколкото бе възнамерявала, и тя понечи да извърне поглед към звездите, но Лоркан хвана брадичката й с неочаквана ловкост. Впи очи в нейните така, сякаш ги изучаваше.