Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Точно така.
Вместо да се оттегли, съзнанието на Акарин се бавеше.
— Погледни ме.
Тя отвори очи. Полазиха я тръпки, когато осъзна, че може едновременно да го вижда и да го усеща.
На лицето му бе изписано същото онова замислено изражение, което тя забелязваше всеки път, когато го улавяше да я наблюдава тайно. Сега разбра какво си беше мислил в онези минути и бузите й пламнаха. Ъгълчетата на устните му леко се извиха нагоре.
След това съзнанието му избледня и той пусна ръката й. Когато изви поглед настрани, тя усети смътно разочарование.
— Трябва да си направим кръвни камъни. През следващите дни ще се наложи да общуваме тайно.
Кръвни камъни. Разочарованието й бързо избледня, заменено от интерес.
— Трябва ни малко стъкло. – Той погледна към Такан. Прислужникът се изправи и отиде в кухнята, след което се върна и поклати глава.
— Няма нищо...
Акарин взе чашата за вино и погледна към Сери.
— Имаш ли нещо против да я счупя?
Сери сви рамене.
— Не. Троши.
Акарин я удари в масата и чашата се пръсна. Той взе едно парченце стъкло и го подаде на Сония, после взе едно за себе си. Сери ги наблюдаваше, като очевидно се пръскаше от любопитство.
Сония и Акарин заедно разтопиха стъкълцата в малки топчета. Акарин взе друго парче стъкло и поряза дланта си. Сония направи същото. Той отново я хвана за ръката и тя почувства как умът му докосва нейния. Последва инструкциите му как да приложи кръвта и магията върху горещото стъкло.
Когато камъните се охладиха, Такан постави едно малко парче злато на масата. То се издигна във въздуха пред лицето на Акарин, след което се усука и изви в два пръстена. Акарин пусна своя кръвен камък в гнездото на единия пръстен, а Сония направи същото със своя. Тя забеляза как камъкът се подава от долната страна на гнездото и докосва кожата на носителя му.
Златните щипчици на обковите се затвориха над камъните.
Акарин улови двата пръстена за металните халки и се обърна тържествено към Сония.
— Чрез тези пръстени ще можем да виждаме в съзнанията си. Това си има своите... неудобства. Понякога не е много приятно да чуваш и знаеш точно по какъв начин определен човек се чувства спрямо теб. Това може да сложи край на приятелства, да превърне любовта в омраза, да озлоби душата. – Той се поколеба. – Но също така може да помогне за взаимното разбиране. Не трябва да ги носим повече, отколкото е необходимо.
Сония взе пръстена си и се замисли над думите му. Да превърне любовта в омраза? Но той никога не й беше казвал, че я обича. Тя се сети за думите на Джона. Но не сте говорили за това, нали?
„Не е необходимо – каза си тя. – Достатъчно ми бе само да зърна мислите му”.
Но дали беше така?
Тя погледна пръстена и установи, че е изправена пред две възможности: или той я обича и се страхува, че пръстенът ще развали всичко, или не я обича и се страхува, че пръстенът ще разкрие истината.
Но когато малко по-рано съзнанието му се беше забавило, тя бе сигурна, че бе усетила нещо повече от обикновено желание.
Сония остави пръстена на масата. Утре щяха да им трябват. Утре щяха да разберат какво ще им струва това. Засега тя не искаше да вижда повече от онова, което бе зърнала в съзнанието му.
Сери се изправи рязко.
— Много ми се иска да остана, но трябва да се погрижа за някои неща. – Той се поколеба и махна с ръка към торбата, която бе оставил на един стол. – Там има още дрехи. Реших, че ще ви подхождат повече от тези.
Акарин кимна.
— Благодаря.
— Лека нощ.
След като Сери излезе, Такан също се изправи.
— Вече е късно – каза той. – Ако нямате нужда от мен...
Акарин поклати глава.
— Не. Иди да поспиш, Такан. – После погледна Сония. – Ние също трябва да си починем.
Той стана и отиде в спалнята. Сония понечи да го последва, но се спря, като видя торбата на стола. Грабна я и я отнесе в спалнята.
Когато я остави на леглото, Акарин я погледна:
— Каква ли маскировка ни е измислил Сери този път?
Сония отвори торбата и я обърна с дъното нагоре. Върху леглото се изсипа водопад от черни дрехи. Тя погледна Акарин и ги разстла върху леглото.
Това бяха мантии. Магьоснически мантии.
Акарин ги погледна с мрачно изражение на лицето.
— Не можем да ги носим – каза тихо той. – Ние не сме магьосници от Гилдията. Това е престъпление.
— Утре това престъпление ще бъде извършено от стотици хора – усмихна се Сония. – Стотици немагьосници ще тичат по улиците, облечени в мантии, опитвайки се да прилъжат сачаканците да се разделят.