Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
„Отровната орхидея“ се разтърси — седем дузини моряци търчаха нагоре по стълбите, извираха от люковете, въоръжени и с брони, и надаваха крясъци. Стрелците излязоха иззад мачтите, коленичиха на платформите си и заредиха със стрели блестящите си лъкове.
Нямаше нужда Замира да вади отново далекогледа, за да види силуетите на офицерите и екипажа, които тичаха като луди по палубата на флейта.
— Да ги накараме да се напикаят в бричовете! — кресна тя. Нямаше нужда и от тръбата. — РАЗВЕЙТЕ ЧЕРВЕНИЯ ФЛАГ!
Трите жълти знамена, развяващи се над квартердека, потрепериха и паднаха долу, право в сивата мъгла и над последните кълба черен дим се издигна голямо червено знаме, ярко като утринното слънце, надвиснало над буря.
8
— С готовност! — извика лейтенант Делмастро. — С готовност! — И кървавочервеното знаме се развя в цялото си великолепие над кърмата на „Орхидеята“, ордата пирати се разкрещя лудешки и първите се стълпиха покрай парапета на десния борд и трите лодки устремно запориха вълните.
Локи хвърли чадъра и връхната си дреха през борда и чак после се сети, че те струваха бая пари. Дишаше учестено и развълнувано и поглеждаше през рамо към бързо приближаващия се борд на флейта, дървена грамада, издигаща се над вълните като плаващ замък. О, богове мили, та той влизаше в битка! Ама какво му ставаше, мама му стара?
Локи прехапа бузите си, за да се съсредоточи, и се вкопчи в планшира толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Проклятие, това не беше никакъв великодушен жест и той не можеше да си го позволи. Задиша дълбоко, за да се успокои.
Локи Ламора беше малък човек, ала Трънът на Камор беше по-велик от всичкото това. Тръна не го ловеше ни острие, ни магия, ни презрение. Локи се сети за Соколаря, кървящ в краката му. За Сивия крал, загинал под ножа му. За богатствата, минали през пръстите му… и се усмихна.
Постепенно и предпазливо, той извади сабята си и я размаха във въздуха. Трите лодки вече почти бяха стигнали кораба — бели триъгълници, прорязващи морските води, само на минута от целта си. Локи смяташе да нападне, облякъл като костюм най-голямата лъжа в живота си. След малко можеше и да умре, но дотогава, в името на боговете, той беше Трънът на Камор. Шибаният капитан Орин Равел.
— Орхидеи! Орхидеи! — Локи застана като статуя на носа на лодката и размаха сабята си, все едно се готвеше да се нахвърли върху флейта сам и да пробие дупка в корпуса му. — Нападай плячката! Грабете! След мен, Орхидеи!! О, богати и по-умни от всички!
„Отровната орхидея“ се изплъзна от последните остатъци на пушека, устремните сиви очертания на квартердека й се показаха, сякаш изплъзнали се от хватката на някаква божествена призрачна ръка. Екипажът, струпал се на парапета, отново се развика, а после млъкнаха като един. Корабните платна затрептяха. Дракаша бързаше да смени курса и рязко да завие дясно на борд. Ако успееше, миг щеше да се залепи за левия борд на флейта така, че да може да се води бой с ножове.
Щом Орхидеите млъкнаха така внезапно, Локи за пръв път чу шумове откъм флейта — заповеди, паника, спорове, караници. А после един писклив, отчаян глас, излизащ от тръба за говорене, надвика всички:
— Спасете ни! В името на обичта на боговете, моля ви… Моля ви, елате и ни спасете!
— Мамка му. Обикновено ни посрещат малко по-различно — отбеляза Делмастро.
Локи нямаше време за мислене — вече бяха стигнали корпуса на флейта и се блъскаха в мократа дъсчена стена на подветрената й страна. Корабът се беше накренил леко и създаваше илюзията, че ще се прекатури и ще ги потопи. По чудо, ванти и мрежа за изкачване бяха съвсем наблизо. Локи скочи върху мрежата, вдигнал меча.
— Орхидеи! — кресна той, докато се катереше по грубите, мокри конопени въжета, обзет от възторга на страха.
— Орхидеи! След мен!
Мигът на истината — лявата му ръка напипа палубата над въжената стълба. Скърцайки със зъби, той замахна нагоре със сабята, тромаво, ала свирепо — някой можеше да причаква на края на палубата. После се изкатери горе, претърколи се под парапета, само на няколко крачки от входа към палубата и се изправи, олюлявайки се, на крака, пищейки безумно.
Цялата палуба беше в хаос, но нищо не беше насочено към него. Нямаше нито мрежи бръсначи, нито стрелци, нито стени от издигнати мечове в очакване да посрещнат нападателите. Моряци и жени търчаха панически насам-натам. Изоставен пожарен маркуч лежеше в краката на Локи като мъртва кафява змия, гъргореше и бълваше морска вода, която се разтичаше в локва.