Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Най-сетне стигнах до заключението, че господин Ф. ме е изискал от господин Д. Р. само по настояване на жена си или най-малкото с нейно съгласие. Това поласка едновременно и любовта, и самочувствието ми. Впрочем, моята чест беше поставена на карта, тъй като можех да приема тази смяна на службата само ако съм сигурен, че настоящият ми началник е съгласен. Аз ще приема, си казах, щом господин Д. Р. ми каже направо, че с приемането ще му доставя удоволствие. А затова трябва да се погрижи господин Ф.
Същата вечер имах честта да подам ръка на госпожа Ф. при процесията на Велики петък, която всички благородници следваха пеша. Очаквах да ми каже някоя дума по този повод, но тя мълчеше. Любовта ми беше в отчаяние и прекарах цялата нощ, без да мога да затворя очи. Страхувах се, че отказът ми я беше обидил и тази мисъл ме измъчваше. През целия следващ ден не хапнах нито троха. Чувствувах се като болен и си легнах с треска, която ме принуди на другия ден да остана на легло.
На следния ден бях все още много слаб и исках да остана в стаята си, но дойде един пратеник на госпожа Ф. Забраних му да споменава, че ме е намерил на легло, станах и отидох у тях. Влязох в стаята й бледен и разстроен. Тя помълча един миг, като че ли искаше да размисли защо е пратила да ме викат, и после каза:
— Както знаете, нашият адютант умря и трябва да намерим заместник. Моят мъж, който ви харесва, е убеден, че господин Д. Р. ви предоставя свободен избор, и си е внушил, че ще приемете, ако аз самата ви помоля да ни направите това удоволствие. Ако желаете да дойдете, ще получите съседната стая.
Тя ми показа една стая непосредствено до нейната спалия и така разположена, че дори нямаше нужда да идвам на прозореца, за да мога да я виждам.
— Господин Д. Р. — ми каза тя — ще остане все така благосклонен към вас. А сега кажете ми, искате ли да дойдете или не?
— Много бих искал, уважаема госпожо, но не мога.
— Не можете? Това е странно. Какво го възпира, когато сте сигурен, че с приемането ще направите удоволствие както на господин Д. Р., така и на нас?
— Ако бях сигурен в това, бих приел веднага, но аз не чух от неговата собствена уста нищо друго, освен че ми предоставя свободен избор.
— Значи се страхувате да не го наскърбите, ако дойдете при нас?
— Това е възможно, а аз за нищо на света не бих искал.
— Аз съм сигурна в противното.
— Имайте добрината да го накарате да ми каже това.
— И тогава ще дойдете?
— О, боже мой! Моментално!
При това възклицание, което беше твърде красноречиво, аз се обърнах настрана, за да не я смутя. Тогава тя поиска наметката си да отиде на литургия и ние напуснахме къщата. Когато слизахме по стълбата, ръката й се опираше на моята. За пръв път получавах това благоволение. Погледнах на него като на един добър знак. Когато освободи ръката ми, тя ме попита дали нямам треска, понеже ръката ми бяла съвсем гореща.
След излизане от църквата й подадох наново ръка, за да се качи на колата на господин Д. Р., когото случайно срещнахме. Щом се сбогувах с тях, побързах да се върна в къщи, за да си отдъхна и да се отдам на душевната си радост, защото не се съмнявах повече, че бях обичан и вярвах, че господин Д. Р. не би могъл да откаже при тези обстоятелства на госпожа Ф. исканата от нея услуга.
Какво е любовта! Чел съм много древни празнословия по този въпрос, чел съм също и по-голямата част от съвременните теории, но каквото и да е казано, каквото и аз самият да съм казвал, когато съм бил млад, и сега, когато не съм вече такъв, нищо не ще ме накара да призная, че любовта е дреболия или суета. Тя е един вид лудост, да — лудост, върху която философията няма никакво влияние. Тя е една болест, на която човек е изложен във всички възрасти, и която е неизцерима, когато го хване на старост. Любов! Необяснима същност! Необяснимо чувство! Бог на природата! Сладка горчивина! Ужасна горчивина! Любов! Прелестно чудовище, което не се поддава на описание! Всред хилядите страдания ти сееш толкова много наслада, че без тях да бъдеш или не би било едно и също.
Два дена след това господин Д. Р. ми каза да отида в галерата на господин Ф., която щяла да отплава след пет или шест дни, за да получа заповедите му. Опаковах нещата си и се отправих към моя нов началник, който ме прие много добре. Отплавахме, без да видя сеньората, понеже тя още спеше. Пет дни по-късно влязохме отново в пристанището и аз се отправих веднага към новото си жилище. В момента, когато се готвех да отида при господин Д. Р., за да получа заповедите му, се яви самият той. Попита господин Ф. дали е доволен от мен и отправи и към мен същия въпрос по отношение на господин Ф. След това допълни: