Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ти какво, майтап ли си правиш с мен? — попитах. — Кога не съм бил готов за теб?
Точно в този момент покрай нас изприпка джуджето-талисман на хотела, в лимоненозелената униформа на „Плаза“ със златни копчета от горе до долу и с фуражка в съответния цвят.
— Добре дошъл отново! — изкряка джуджето.
Усмихнах му се, кимнах и продължих да влача Графинята към асансьора. Двете пикола все още се тътреха зад нас с всичките ни торби, които настоях да бъдат качени в стаята, та тя отново да ми демонстрира новите си тоалети.
С влизането в стаята дадох на всяко пиколо по сто долара бакшиш и ги заклех да пазят тайна. В мига, в който излязоха, двамата с Графинята се затъркаляхме и закикотихме върху огромната спалня.
В този миг иззвъня телефонът.
Спогледахме се със свити сърца. Единствените, които знаеха, че сме тук, бяха Джанет и майката на Надин, която наблюдаваше Картър. Мили Боже! Нямаше начин новината да е добра. Усетих го със сърцето си. На третото позвъняване казах:
— Може да е от рецепцията. — Протегнах се и вдигнах. — Ало?
— Джордан, обажда се Сюзан. Идвайте си веднага с Надин. Картър е с четирийсет градуса и пет десети температура; и не мърда.
Погледнах Графинята. Не отлепяше очите си от мен в очакване на вестта. Не знаех как да й го кажа. През последните шест седмици беше толкова близо до ръба, колкото не я бях виждал. Това — смъртта на новородения ни син — щеше да я довърши.
— Трябва моментално да си тръгваме, сладур. Картър гори от висока температура; майка ти каза, че не мърдал.
Жена ми не пророни нито една сълза. Само стисна очи и устни и закима. Край. И двамата го съзнавахме. По известни само нему причини, Бог не желаеше това невинно детенце да остане на този свят. Защо, и аз не можех да си обясня. Но точно сега не беше време за сълзи. Трябваше да се приберем и да се сбогуваме със сина си.
Сълзите щяха да дойдат по-късно. Цели реки.
Минахме границата между Куинс и Лонг Айлънд с двеста километра в час. Този път обаче отношението на Графинята към скоростта беше доста по-различно:
— Бързай! Моля те! Трябва да го закараме в болницата, преди да е станало късно!
Кимнах, настъпих газта и тестаросата полетя като ракета. Само след три секунди скоростомерът премина сто двайсет и пет и продължи да се качва — колите, които задминавахме, сякаш стояха на едно място, а всъщност се движеха със сто и двайсет. И аз не знам защо не казахме на Сюзан да закара Картър в болницата. Изглежда ни се искаше да го зърнем за последен път у дома.
За нула време стигнахме; ферарито още не беше спряло напълно, а Графинята вече тичаше към входната врата. Погледнах часовника си — 7:45. Обикновено от хотел „Плаза“ стигах до Пин Оук Корт за четирийсет и пет минути. Тази вечер го бях взел за седемнайсет.
На връщане от града Графинята се беше обадила по мобифона си на педиатъра на Картър, чиято прогноза беше направо ужасяваща. На възрастта на Картър висока температура при липса на движения била признак на гръбначномозъчен менингит. А той бивал два вида: бактериален и вирусен. И двата вида можели да са смъртоносни, с тази разлика, че ако прескочел първоначалните стадии на вирусния, можело да се оправи напълно. При бактериалния менингит обаче имало голяма вероятност да остане сляп, глух или със забавено умствено развитие. Направо не ми се мислеше за подобен вариант.
В миналото винаги се чудех как един родител свиква да обича дете с подобни страдания. Понякога виждах някое умствено недоразвито дете да си играе в парка и направо ми се късаше сърцето, като гледах как родителите се мъчат да сътворят поне капка нормалност или радост за детенцето си. И винаги ме е покъртвала огромната обич, която проявяват към рожбата си — въпреки неудобството, което може да им причинява; въпреки чувството за вина, което изпитват; въпреки тегобата, която ги е налегнала.
Бях ли способен на подобно нещо? Можех ли да се справя с подобна ситуация? Лесно бе, естествено, да кажа, че ще успея. Но думите нищо не струват. Да обичаш дете, което така и не си успял да опознаеш, с което нищо не те е свързало… Можех единствено да се моля Бог да ми даде сили да стана такъв човек — добър човек, — истински властен мъж. В жена си ни най-малко не се съмнявах. Между нея и Картър съществуваше някаква неестествено силна връзка — и в двете посоки. По подобен начин стояха нещата между мен и Чандлър от мига, в който тя порасна достатъчно, че да осъзнава себе си. Дори и сега, щом Чандлър станеше неутешима, винаги търсеше спасение у тати.