Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Да, скъпа — въздъхна Бърнард, усмивка докосна устните му. — Ти беше права.
Амара погледна към почти скрилото се слънце.
— Искам да ги убия и да взема два коня. На кон и в мрака ще можем да им избягаме.
— И конете ще знаят пътя обратно към конюшнята — каза Бърнард. Той погледна назад към носилката на Първия лорд. — Той не може да язди. А в тъмното, на този път, няма как да закрепим носилката между нашите коне.
— Нямаме нужда от това — каза Амара. — Помниш ли как ме влачи тогава, преди Втора калдеронска?
Бърнард внезапно се усмихна. Тогава Амара беше твърде уморена за нормален полет, а небето беше пълно с врагове.
За да хванат групата хора, които гонеха, той използва дълбоките си познания за фуриите в долината и се понесе по вълна движеща се земя, трик, който само някой с неговите познания можеше да направи.
Амара никога не би издържала такова темпо и затова създаде въздушна възглавница, за да се издигне над земята, и се държеше за въже, вързано към колана на Бърнард.
— Може и да се получи — каза той. — Но ще е шумно.
— Не толкова, колкото си мислиш. Мога частично да заглуша звука.
— И колко дълго ще можеш да поддържаш тази тишина? — попита Бърнард.
— Колкото се налага.
Някъде по-нагоре по склона отново прозвучаха рогове и далеч зад тях друг им отговори. Този път Амара наистина мярна бързо движение сред дърветата.
— Отлично — каза тя тихо. — Да го направим.
Първият ездач, приближил по стръмно спускащата се пътека, нямаше никакъв шанс.
Амара свали воала, когато той беше само на двадесет фута, и в момента, когато видя Бърнард да стои с огромния си опънат лък, вече беше прекалено късно да се опита да избегне изстрела.
Стрелата, изстреляна от граф Калдерон, го уцели в носа и го свали от седлото като копие. От проблесналата за миг сребърна яка стана ясно, че това е един от Безсмъртните.
Вторият конник изкрещя и вдигна копието си, но нямаше време да направи нищо друго, защото Амара създаде около него воал, който разми очертанията и почти го ослепи.
Мъжът се обърка, задържа коня и конят на ездача зад него го блъсна и изцвили уплашено, когато подуши миризмата на топла кръв.
Коне и хора безразборно се пръснаха наоколо, цвиленето ставаше все по-силно и пронизващо. Животните изпаднаха в паника, предизвикана от земната магия на Бърнард, ритнаха и подскачаха, някои от Безсмъртните паднаха от седлата на земята, други се вкопчиха в изплашените си от незнайно какво животни и се движеха хаотично във всички посоки.
Бърнард не се поколеба. Излетелият от седлото Безсмъртен се изправи с оръжие в ръце, а очите му искряха от вълнение, когато се обърна към жертвата си.
Друга стрела попадна в главата му и го свали на място. Третият Безсмъртен вдигна кръгъл стоманен щит, за да прикрие лицето си по време на атаката.
Бърнард стреля в него, пробивайки бедрото и чупейки костта, и Безсмъртният се просна на земята. Преди да успее да се надигне, друга стрела на Бърнард прониза гърлото му и кръвта бликна като фонтан.
Въпреки ужасните рани, мъжът се изправи на крака, направи две крачки напред, олюля се и накрая се отпусна на земята и замря.
Амара не посмя да се доближи до последния Безсмъртен. Тя не беше толкова неопитна във фехтовката, но не можеше да се противопостави на един от създадените от Калар безумци и се съмняваше, че ще може да го убие, без самата тя да бъде убита или сериозно ранена.
Затова тя махна с ръка и премахна завесата, която му пречеше да се движи, след което заповяда на Сирус да се увие около главата и лицето на Безсмъртния и да блокира кислорода му.
Мъжът олюлявайки се тръгна напред и вдигна меча си, Амара също държеше оръжие в ръцете си, но тя ловко се движеше около него, като старателно запазваше дистанцията между тях.
Лицето на Безсмъртния стана розово. След това червено. Краката му започнаха да се сплитат. Цветът на лицето му се смени на лилав. Устните му посиняха, гърдите му отчаяно се повдигаха. Чрез Сирус Амара почувства как напразно се бори да си поеме дъх.
След това той просто падна, очите му бяха изцъклени и повече не се опитваше да диша.
Амара за миг го погледна неразбиращо.
После се наведе и повърна.
Тя остана в това положение, наклонила глава напред, с подпрени на коленете ръце, опитвайки се да дойде на себе си.