Прагът на вечността [bg]

— Резултатите ти от изпитите са много лоши.

Дейв знаеше това. През десетте години учение се беше провалял на всеки писмен изпит.

— Съжалявам — каза той. Не искаше да влиза в спор. Просто искаше да си вземе парите и да си тръгне.

Татко носеше карирана риза и жилетка, облеклото му за събота сутрин.

— Обаче ти не си глупав — продължи татко.

— Учителите мислят, че съм тъп.

— Не вярвам. Ти си интелигентен, но мързелив.

— Не съм мързелив.

— Какъв си тогава?

Дейв нямаше отговор. Четеше бавно, а още по-лошо беше, че винаги забравяше прочетеното, щом обърнеше страницата. Не го биваше и в писането — като искаше да напише „риба“ изпод писалката му излизаше „бира“ и той не забелязваше разликата. Правописът му беше отвратителен.

— Имам отлични оценки на устните изпити по френски и немски.

— Което само доказва, че когато се стараеш, можеш.

Нищо подобно не доказваше, но Дейв не знаеше как да го обясни.

— Мислих дълго и упорито какво да правя — каза баща му. — С майка ти сме водили безкрайни разговори за това.

Думите му прозвучаха злокобно. Какво се задаваше, по дяволите?

— Прекалено голям си за пердах, пък и ние никога не сме вярвали особено в телесните наказания.

Вярно. Повечето деца ядяха бой, когато не се държаха както трябва, но майката на Дейв не го беше удряла от години, а баща му — никога. Сега обаче го тревожеше думата „наказание“. Явно това предстоеше.

— Единственото, което мога да измисля, за да те принудя да се съсредоточиш върху учението, е да прекратя издръжката ти.

Дейв не можеше да повярва на ушите си.

— Какво имаш предвид под „да прекратиш“?

— Няма да ти давам повече пари, докато не видя подобрение в работата ти в училище.

Дейв не беше предвидил това.

— А как ще се придвижвам из Лондон?

И ще си купувам цигари, и ще влизам в клуб Джъмп, мислеше той панически.

— И без това ходиш на училище пеш. Ако искаш да идеш някъде другаде, ще трябва да станеш по-добър в учението.

— Не мога да живея така!

— Получаваш храна срещу нищо, а гардеробът ти е пълен с дрехи, така че не ти липсва кой знае какво. Само помни, че ако не учиш, никога няма да получиш пари да се размотаваш.

Дейв беше бесен. Планът му за вечерта беше провален. Чувстваше се безпомощен и малък.

— Това ли е?

— Да.

— Значи си губя времето тук.

— Слушаш как баща ти се опитва да те поучи възможно най-добре.

— По дяволите, все тая е — отвърна Дейв и излезе с тежка стъпка.

Откачи коженото си яке от окачалката в антрето и излезе. Беше мека пролетна утрин. Какво щеше да прави? Планът му за деня беше да се види с приятели на Пикадили съркъс, да се помотае по улица „Денмарк“ и да позяпа китарите, да пийне пинта бира в някоя кръчма, после да се прибере и да облече ризата с острата яка.