Прагът на вечността [bg]

Джордж осъзна, че тази група се е събрала тук днес, защото снощи негрите в Бирмингам бяха започнали да палят и да хвърлят бутилки. Такава спешна среща не беше свиквана нито веднъж през всичките години на ненасилствени граждански протести, дори когато Кланът хвърляше бомби в домовете на негрите. Метежът имаше резултат.

Военните бяха тук, за да обсъдят пращането на армията в Бирмингам.

Боби, както винаги, се съсредоточи върху политическата реалност:

— Хората ще започнат да призовават президента да действа — рече той. — Но ето го и проблемът. Не можем да признаем, че пращаме федерални войски да контролират щатските — това означава Белият дом да обяви война на щата Алабама. Значи ще трябва да кажем, че ги пращаме, за да контролират метежниците — това означава Белият дом да обяви война на негрите.

Президентът Кенеди веднага схвана какво става.

— Веднъж получили закрилата на федералните части, белите могат да скъсат споразумението, което току-що са постигнали.

С други думи, помисли Джордж, заплахата от негърски бунтове поддържа споразумението живо. Това заключение не му се нравеше, но беше трудно да се избегне.

Бърк Маршъл заговори. Той смяташе споразумението за своя рожба.

— Ако това споразумение изгърми — рече той изнурено, — негрите ще бъдат ъъ…

— Неконтролируеми — довърши изречението му президентът.

— И не само в Бирмингам — додаде Маршъл.

Стаята притихна, докато всички обмисляха изгледите за подобни бунтове в други американски градове.

— Какво прави Кинг днес? — попита президентът Кенеди.

— Лети обратно за Бирмингам — отговори Джордж. Научил беше това на тръгване от Гастън. — Засега, не се съмнявам, обикаля големите църкви и настоява хората да си идат мирно по домовете след службата, а довечера да останат вкъщи.

— А те ще го послушат ли?

— Да, стига да няма нови бомби, а щатските полицаи да са под контрол.

— Как можем да го гарантираме?

— Можете ли да разположите американски войски близо до Бирмингам, но не в самия град? Това ще покаже подкрепа за споразумението. Конър и Уолъс ще знаят, че ако не се държат както трябва, те ще отнемат властта им. Но няма да даде на белите възможността да се откажат от сделката.

Обсъждаха го известно време и накрая решиха, че това и ще направят.

Джордж и една малка подгрупа се преместиха в Кабинета да съставят изявление за пресата. Секретарката на президента го напечата. Обикновено пресконференциите се провеждаха в кабинета на Пиер Селинджър, но днес имаше твърде много репортери и телевизионни камери, пък и вечерта беше топла, затова изявлението беше направено в Розовата градина. Джордж гледаше как президентът Кенеди излиза навън, изправя се пред представителите на световния печат и казва: