Прагът на вечността [bg]

Влакът го отведе под Лондон от богатия Запад до работническия Изток. Пазарът вече беше претъпкан с клиенти, които нямаха търпение да купуват на цени, по-ниски от тези в нормалните магазини. Някои от стоките наистина са крадени, прецени Дейв: електрически чайници, машинки за бръснене, ютии и радиоапарати, измъкнати през задния вход на фабриката. Други бяха излишъци, разпродавани евтино от производителите — плочи, които никой не искаше, книги, които не бяха станали бестселъри, грозни рамки за снимки, пепелници във формата на раковини. Но най-много бяха дефектните стоки. Кутии престояли бонбони, раирани шалове с бримка, неравно боядисани шарени обувки, порцеланови чинии с по половин цвете.

Лени приличаше на покойния им дядо Бърни Лекуит — имаше гъста тъмна коса и кафяви очи. Косата на Лени беше зализана в прическа помпадур като на Елвис Пресли. Поздрави го топло.

— Здрасти, млади ми Дейв! Искаш ли парфюмче за гаджето? Пробвай Фльор Соваж. С гаранция — гащичките й сами ще паднат. Твой е за два шилинга и шест пенса.

— Трябва ми работа, Лени. Мога ли да работя за теб?

— Работа ли ти трябва? Майка ти е милионерка, нали? — изплъзна се Лени.

— Тате ми отряза джобните.

— Че защо?

— Защото съм зле в училище. Затова съм разорен. Искам само да изкарам достатъчно пари, за да изляза довечера.

За трети път Лени отговори с въпрос:

— Аз какво, да не съм Трудова борса?

— Дай ми шанс. Бас ловя, че мога да продавам парфюм.

Лени се обърна към една клиентка.

— Вие, мадам, имате много добър вкус. Парфюмите Ярдли са най-високата класа на пазара — а шишенцето в ръката Ви е само три шилинга, а аз трябваше да дам два и шест пенса на тъпака, който го открадна, тоест който ме снабди с него.

Жената се разкикоти и купи парфюма.

— Не мога да ти плащам надница — обясни Лени на Дейв. — Но ще ти кажа какво ще направя: ще ти дам десет процента от всичко, което продадеш.

— Става — отвърна Дейв и застана до него зад сергията.

— Дръж парите в джоба си и ще се оправим после.

Лени му даде „поплавък“ от една лира на монети, за да връща ресто.

Дейв взе шишенце Ярдли, подвоуми се, после се усмихна на някаква жена и каза:

— Най-добрият парфюм на пазара.

Жената му се усмихна в отговор и отмина.

Дейв продължи да опитва, като подражаваше на бръщолевенето на Лени и след няколко минути продаде шишенце Джой на Пату за два шилинга и шест пенса. Скоро знаеше всички реплики на Лени:

— Не всяка жена има излъчването да ползва този парфюм, но Вие… Купете това, само ако има мъж, на когото наистина искате да доставите удоволствие… Тази серия вече не се произвежда, правителството забрани този аромат, понеже е твърде секси…