Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво ще правиш във Вашингтон? — попита тя.
— Ще се погрижа братята Кенеди да разберат какво става. Трябва да им се каже, че губернаторът Уолъс провокира насилие, за да развали споразумението.
— Три през нощта е.
— Искам да се добера до летището възможно най-рано и да взема първия самолет. Може да се наложи да пътувам през Атланта.
— И как ще стигнеш до летището?
— Ще търся такси.
— Тази нощ никое такси няма да вземе негър, особено негър с цицина на челото.
Джордж проучи лицето си с опипване и намери подутина точно където тя каза.
— Как е станало това? — попита той.
— Май си спомням, че видях как те улучи една бутилка.
— О, да. Е, може и да е тъпо, но трябва да опитам да стигна до летището.
— Ами багажът ти?
— Не мога да си събирам багажа на тъмно. Пък и нямам много. Просто тръгвам.
— Внимавай.
Той я целуна. Тя обви врата му с ръце и притисна стройното си тяло в него.
— Беше прекрасно — прошепна Верина, после го пусна.
Джордж излезе от мотела. Улиците, които водеха право към центъра на града, бяха блокирани на изток — налагаше се да обикаля. Повървя на запад, после на север, после зави на изток, когато прецени, че се е отдалечил от метежа. Не видя никакви таксита. Може би трябваше да почака първия автобус в неделната сутрин.
Небето на изток вече светлееше, когато една кола изскърца и спря до него. Джордж се приготви да бяга, понеже се боеше от бели доброволци. Промени решението си, когато от колата излязоха трима щатски полицаи. Държаха пушките в готовност.
„Не им трябва кой знае какъв повод да ме застрелят“, боязливо си рече той.
Водачът беше нисък и наперен. Джордж забеляза сержантски нашивки на ръкава му.
— Къде отиваш, момче? — попита сержантът.
— Опитвам да стигна до летището, старши. Може би ще ми каже къде да намеря такси.
Онзи се обърна към другите и се ухили.
— Опитвал се да стигне до летището — повтори той, като че самата мисъл беше смехотворна. — Мисли, че можем да му помогнем да си хване такси!
Подчинените му се засмяха одобрително.
— Какво ще правиш на летището? Тоалетните ли ще чистиш?
— Ще взема самолета за Вашингтон. Работя в Министерството на правосъдието, юрист съм.
— Тъй ли? Аз пък работя за Джордж Уолъс, губернатора на Алабама, ние тук, в Юга, не слушаме много Вашингтон. Затова влизай в проклетата кола, преди да съм ти пукнал къдравата глава.
— И за какво ме арестувате?
— Не ми се прави на умен, момче.
— Ако ме задържате без основателна причина, значи сте престъпник, не полицай.
С внезапно ловко движение сержантът замахна с пушката с приклада напред. Джордж се сви и инстинктивно вдигна ръка да предпази лицето и дървеният приклад удари болезнено лявата му китка. Другите двама го хванаха за ръцете. Той не се противеше, но онези го повлякоха, все едно се бори. Сержантът отвори задната врата на колата и двамата го хвърлиха на седалката. Блъснаха вратата, преди да е влязъл напълно, и тя смаза крака му. Джордж извика от болка. Пак отвориха вратата, натикаха наранения крак вътре, и затвориха.
Джордж се беше свлякъл на седалката. Кракът го болеше, но китката беше по-зле. Могат да правят каквото си щат с нас, рече си той, понеже сме черни. В този момент му се прииска да беше хвърлял камъни и бутилки по полицията, вместо да търчи и да казва на хората да се успокоят и да си вървят по домовете.
Полицаите го откараха до Гастън. Там отвориха задната врата и го изблъскаха навън. Стиснал лявата китка с дясната длан, той закуцука в двора.
По-късно в неделя Джордж най-сетне намери работещо такси с чернокож шофьор и отиде до летището, откъдето взе самолет до Вашингтон. Китката го болеше толкова много, че не можеше да работи с ръката си и я държеше в джоба. Беше се подула и за да облекчи болката, той свали часовника и разкопча ръкава.
От един телефон на Националното летище се обади в Министерството на правосъдието и научи, че в шест има извънредна среща в Белия дом. Президентът щеше да долети от Кемп Дейвид, а Бърк Маршъл пътуваше с хеликоптер от Западна Вирджиния. Боби беше на път към Министерството, искаше спешно да го осведомят и не, нямаше време Джордж да си иде у дома и да се преоблече.