Прагът на вечността [bg]

Със Сам беше и по-малката му сестра Валъри, която също учеше в колежа. Тя носеше барета от туид и минирокля. Пишеше модните статии във вестника. Беше привлекателна: при други обстоятелства Джаспър би пофлиртувал с нея, но днес имаше други грижи. Би предпочел да говори със Сам насаме, но реши, че присъствието на Валъри всъщност не е проблем.

Отнесе кафето си на масата на Сам.

— Искам твоя съвет — рече той. Искаше информация, а не съвет, но хората понякога нямаха охота да дават информация, докато винаги се чувстваха поласкани да им поискаш съвет.

Сам носеше сако с шарка рибена кост, имаше вратовръзка и пушеше лула. Може би искаше да изглежда по-голям.

— Сядай — каза той и сгъна вестника, който четеше.

Джаспър седна. Отношенията му със Сам бяха неловки. Двамата бяха съперници за редакторското място и Сам беше спечелил. Джаспър беше скрил недоволството си и Сам го направи редактор на новините. Двамата бяха станали колеги, но не и приятели.

— Искам догодина аз да съм редактор — каза Джаспър. Надяваше се Сам да му помогне, било защото беше подходящ за работата — което беше вярно — било от чувство за вина.

— Зависи от лорд Джейн — избегна отговора Сам. Джейн беше ректор на колежа.

— Лорд Джейн ще поиска твоето мнение.

— Има цяла комисия по назначаването.

— Обаче ти и ректорът сте членовете на комисията, които са важни. Сам не възрази.

— Значи искаш да те посъветвам.

— Кой друг се състезава?

— Тоби, очевидно.

— Наистина ли? — Тоби Дженкинс редактираше статиите. Той бе зубрач, който имаше еднообразна поредица достопочтени статии за работата на университетски служители като архиваря и ковчежника.

— Той ще кандидатства.

Самият Сам беше получил работата отчасти заради именитите си роднини журналисти. Лорд Джейн се впечатляваше от такива връзки. Това дразнеше Джаспър, но той не го споменаваше.

— Работата на Тоби е банална.

— Той е точен репортер, макар и лишен от въображение.

Джаспър прие тази забележка като насочена срещу него. Той беше пълна противоположност на Тоби. Ценеше сензацията по-високо от точността. В неговите репортажи винаги заяждането се превръщаше в караница, планът беше конспирация, грешката на езика никога не беше по-малко от нагла лъжа. Знаеше, че хората четат вестници, за да се вълнуват, а не да се информират.

— И той написа статията за плъховете в трапезарията — додаде Кейкбред.

— Така си беше.

Джаспър я беше забравил. Статията предизвика негодувание. Всъщност си беше късмет: бащата на Тоби работеше в местния съвет и знаеше за усилията на отдела за контрол на заразите да изкорени гадините от подземията на Сейнт Джулиънс, които бяха построени през осемнадесети век. Все пак статията подсигури на Тоби мястото на редактор, а оттогава той не беше написал нищо, което да е и наполовина толкова добро.