Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 492
Перейти на страницу:

Тълпите бяха весели и винаги готови да се разсмеят. Хората се бяха нагиздили, за да дойдат на пазара: това беше социално събитие. Дейв научи цял нов език за парите: шестте пенса бяха Тилбъри, петте шилинга бяха долар, а банкнотата от десет шилинга беше никър.

Времето минаваше бързо. Сервитьорка от съседното кафе донесе два сандвича с дебели филии бял хляб с пържен бекон и кетчуп. Лени плати и даде единия сандвич на Дейв, който с изненада установи, че е обед. Джобовете на тесните му джинси тежаха от монети и той с удоволствие си припомни, че десет процента от парите са негови. В средата на следобеда забеляза, че по улиците почти няма мъже и Лени му обясни, че всичките са отишли на мач.

Към края на следобеда търговията се забави и почти замря. Дейв прецени, че парите в джобовете му възлизат почти на пет лири, следователно беше заработил десет шилинга — обичайните му дребни — и може да иде в клуб Джъмп.

В пет Лени започна да разтуря сергията и Дейв му помогна да прибере непродадената стока в кашони, после натовариха всичко във вана му марка Бедфорд.

Когато преброиха парите на Дейв, се оказа, че е спечелил малко над девет лири. Лени му даде лира, повече от договорените десет процента, „понеже ми помогна да раздигнем“. Дейв беше доволен: беше заработил два пъти повече, отколкото баща му би трябвало да му даде тази сутрин. „С радост бих вършил това всяка събота“, рече си той; „особено ако това значи, че не се налага да слушам татковите проповеди“.

Отидоха в най-близката кръчма и взеха по пинта бира.

— Свириш по малко на китара, нали? — попита Лени, когато се настаниха на мръсна маса с пълен пепелник.

— Да.

— Какъв инструмент имаш?

— Еко. Евтина реплика на Гибсън.

— Електрическа?

— Полуакустична.

Лени изглеждаше нетърпелив; явно не знаеше много за китарите.

— Можеш ли да я включиш в електричеството, това те питам.

— Да. Защо?

— Защото ми трябва ритъм китара за групата.

Вълнуващо. Дейв не се беше замислял за влизане в група, но идеята му допадна веднага.

— Не знаех, че имаш група.

— Гардсмен. Аз свиря на пиано и пея повечето песни.

— Каква музика?

— Рокендрол. Единствената музика.

— С което искаш да кажеш…

— Елвис, Чък Бери, Джони Кеш… Всички велики.

Дейв можеше да свири песни с по три акорда без затруднение.

— Ами Бийтълс?

Техните акорди бяха по-трудни.

— Кои? — попита Лени.

— Нова група. Страхотни са.

— Не съм ги чувал.

— Все тая. Мога да свиря ритъм китара в стари рок парчета.

Лени малко се докачи от израза, но каза:

— И така, искаш ли прослушване за Гардсмен?

— С удоволствие!

Лени си погледна часовника.

— Колко време ти трябва да идеш до вас и да си вземеш китарата?

— Половин час и половин час на връщане.

— Да се срещнем в Работническия клуб в „Олдгейт“ в седем. Ще свирим. Можем да те прослушаме, преди да излезем на сцената. Имаш ли усилвател?

— Малък.

— Ще трябва да свърши работа.

Дейв взе метрото. Успехът му като продавач и бирата, която изпи, му даваха някаква вътрешна светлина. Във влака изпуши една цигара и се наслади на победата над баща си. Представи си как казва на Линда Робъртсън: „Свиря на китара в една бийт-група“. Това не можеше да не я впечатли.

Пристигна у дома и влезе през задната врата. Успя да се промъкне в своята стая, без да срещне никого от родителите си. Отне му само няколко секунди да прибере китарата в калъфа и да вземе усилвателя.

Тъкмо щеше да излезе, когато сестра му Иви дойде в стаята му, облечена като за събота вечер. Беше с къса пола и ботуши до коленете, а косите й бяха прибрани на кок. Имаше тежък грим в стил панда, по модата, въведена от Дъсти Спрингфийлд. Изглеждаше на повече от седемнадесет.

— Къде отиваш? — попита Дейв.

— На парти. Очаква се и Ханк Ремингтън да дойде.

Ремингтън, вокал на Кордс, симпатизираше на някои от каузите на Иви, и го беше казвал в интервютата си.

— Ти предизвика вълнение днес — каза Иви. Не го обвиняваше. Тя винаги вземаше неговата страна в споровете с родителите, а той правеше същото за нея.

1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)