Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Тълпите бяха весели и винаги готови да се разсмеят. Хората се бяха нагиздили, за да дойдат на пазара: това беше социално събитие. Дейв научи цял нов език за парите: шестте пенса бяха Тилбъри, петте шилинга бяха долар, а банкнотата от десет шилинга беше никър.
Времето минаваше бързо. Сервитьорка от съседното кафе донесе два сандвича с дебели филии бял хляб с пържен бекон и кетчуп. Лени плати и даде единия сандвич на Дейв, който с изненада установи, че е обед. Джобовете на тесните му джинси тежаха от монети и той с удоволствие си припомни, че десет процента от парите са негови. В средата на следобеда забеляза, че по улиците почти няма мъже и Лени му обясни, че всичките са отишли на мач.
Към края на следобеда търговията се забави и почти замря. Дейв прецени, че парите в джобовете му възлизат почти на пет лири, следователно беше заработил десет шилинга — обичайните му дребни — и може да иде в клуб Джъмп.
В пет Лени започна да разтуря сергията и Дейв му помогна да прибере непродадената стока в кашони, после натовариха всичко във вана му марка Бедфорд.
Когато преброиха парите на Дейв, се оказа, че е спечелил малко над девет лири. Лени му даде лира, повече от договорените десет процента, „понеже ми помогна да раздигнем“. Дейв беше доволен: беше заработил два пъти повече, отколкото баща му би трябвало да му даде тази сутрин. „С радост бих вършил това всяка събота“, рече си той; „особено ако това значи, че не се налага да слушам татковите проповеди“.
Отидоха в най-близката кръчма и взеха по пинта бира.
— Свириш по малко на китара, нали? — попита Лени, когато се настаниха на мръсна маса с пълен пепелник.
— Да.
— Какъв инструмент имаш?
— Еко. Евтина реплика на Гибсън.
— Електрическа?
— Полуакустична.
Лени изглеждаше нетърпелив; явно не знаеше много за китарите.
— Можеш ли да я включиш в електричеството, това те питам.
— Да. Защо?
— Защото ми трябва ритъм китара за групата.
Вълнуващо. Дейв не се беше замислял за влизане в група, но идеята му допадна веднага.
— Не знаех, че имаш група.
— Гардсмен. Аз свиря на пиано и пея повечето песни.
— Каква музика?
— Рокендрол. Единствената музика.
— С което искаш да кажеш…
— Елвис, Чък Бери, Джони Кеш… Всички велики.
Дейв можеше да свири песни с по три акорда без затруднение.
— Ами Бийтълс?
Техните акорди бяха по-трудни.
— Кои? — попита Лени.
— Нова група. Страхотни са.
— Не съм ги чувал.
— Все тая. Мога да свиря ритъм китара в стари рок парчета.
Лени малко се докачи от израза, но каза:
— И така, искаш ли прослушване за Гардсмен?
— С удоволствие!
Лени си погледна часовника.
— Колко време ти трябва да идеш до вас и да си вземеш китарата?
— Половин час и половин час на връщане.
— Да се срещнем в Работническия клуб в „Олдгейт“ в седем. Ще свирим. Можем да те прослушаме, преди да излезем на сцената. Имаш ли усилвател?
— Малък.
— Ще трябва да свърши работа.
Дейв взе метрото. Успехът му като продавач и бирата, която изпи, му даваха някаква вътрешна светлина. Във влака изпуши една цигара и се наслади на победата над баща си. Представи си как казва на Линда Робъртсън: „Свиря на китара в една бийт-група“. Това не можеше да не я впечатли.
Пристигна у дома и влезе през задната врата. Успя да се промъкне в своята стая, без да срещне никого от родителите си. Отне му само няколко секунди да прибере китарата в калъфа и да вземе усилвателя.
Тъкмо щеше да излезе, когато сестра му Иви дойде в стаята му, облечена като за събота вечер. Беше с къса пола и ботуши до коленете, а косите й бяха прибрани на кок. Имаше тежък грим в стил панда, по модата, въведена от Дъсти Спрингфийлд. Изглеждаше на повече от седемнадесет.
— Къде отиваш? — попита Дейв.
— На парти. Очаква се и Ханк Ремингтън да дойде.
Ремингтън, вокал на Кордс, симпатизираше на някои от каузите на Иви, и го беше казвал в интервютата си.
— Ти предизвика вълнение днес — каза Иви. Не го обвиняваше. Тя винаги вземаше неговата страна в споровете с родителите, а той правеше същото за нея.