Прагът на вечността [bg]

Откри Работническия клуб в „Олдгейт“ и внесе китарата и усилвателя. Беше западнало място с неонови лампи, които ярко осветяваха ламинирани пластмасови маси и тръбни столове. Обзавеждането го наведе на мисли за заводска столова. Това надали беше мястото за рокендрол.

Гардсмен бяха на сцената и настройваха инструментите. Освен Лени на пианото, в групата влизаха Лу на барабаните, Бъз на баса и Джефри на соло китарата. Джефри имаше микрофон пред себе си, значи и пееше по малко. И тримата бяха по-големи от Дейв, малко над двадесетте и той се боеше, че може да са много по-добри музиканти от него. Изведнъж да свири ритъм китарата му се видя не толкова лесно.

Настрои китарата си по пианото и я включи в усилвателя.

— Знаеш ли „Объркан блус“? — попита Лени.

Дейв я знаеше и си отдъхна. Беше рок-стеди в до, с водещо пиано и лесна за съпровод на китарата. Дрънкаше без усилие и усети някакво особено вълнение в това да свири с други, което не беше усещал, когато свиреше сам.

„Лени пее хубаво“, рече си той. Бъз и Лу бяха солидна ритъм секция, много стабилна. Джеф имаше готини места на соло китарата. Групата си разбираше от работата, макар малко да й липсваше въображение.

В края на песента Лени каза:

— Акордите добре заформят звука на групата, но не можеш ли да свириш по-ритмично?

Дейв се изненада, че го критикуват. Мислеше, че се е справил добре.

— Става — каза той.

Следващата песен беше „Люлей, тропай и върти“, хит на Джери Лий Луис, който също беше с водещо пиано. Джефри пееше в унисон с Лени на припева. Дейв свиреше насечени акорди във второстепенния ритъм и Лени остана по-доволен.

Той обяви „Джони Би Гуд“ и, без да го молят, Дейв ентусиазирано изсвири интродукцията на Чък Бери. Когато стигна до петия такт, очакваше групата да се присъедини, както беше в записа, но Гардсмен запазиха тишина. Дейв спря и Лени каза:

— Обикновено свиря интродукцията на пианото.

— Съжалявам — каза Дейв и Лени започна песента от начало.

Дейв се почувства обезсърчен. Не се справяше добре.

Следващата песен беше „Събуди се, малка Сузи“. За изненада на Дейв, Джефри не пееше двугласа на Евърли Брадърс. След първия стих, той се премести на микрофона му и запя с Лени. След минута двете млади сервитьорки, които слагаха пепелници на масите, спряха работа и се заслушаха. В края на песента изръкопляскаха. Дейв се усмихна доволно. За пръв път му ръкопляскаше някой вън от семейството.

Едно от момичетата го попита:

— Как се казва групата ти?

Дейв посочи Лени и отговори:

— Групата е негова и се казва Гардсмен.

— О.

Изглеждаше малко разочарована.