Прагът на вечността [bg]

— Трябва да слезем долу — каза Верина. — Може да има ранени.

— Чакай малко. Ще донеса обувките ти.

Стъпи на едно чисто място на килима. За да прекоси стаята, трябваше да вдига от пода парчета стъкло и да ги хвърля настрани. Обувките и на двама им бяха в гардероба. Това му хареса. Пъхна нозе в черните си половинки и отнесе на Верина нейните бели обувки с високи токове.

Светлините угаснаха.

Двамата бързо се облякоха в тъмното. Откриха, че няма вода в банята.

Слязоха долу.

Тъмното фоайе беше пълно с изпаднали в паника служители и гости на хотела. Няколко души кървяха, но явно нямаше убити. Джордж си проправи път и излезе. На светлината на уличните лампи видя в стената на сградата дупка с ширина метър и половина, а по тротоара бяха пръснати тежки отломки. Фургоните в съседния парцел бяха съсипани от взрива. Но по чудо нямаше тежко ранени.

Пристигна полицай с куче, после дойде линейка, после още полицаи. Пред мотела и в парка „Кели Инграм“ на другата пряка заплашително започнаха да се трупат групи негри. „Не са кротките християни, които радостно и с химни на уста излизаха от Баптистката църква на Шестнадесета улица“, угрижено забеляза Джордж. Тази тълпа беше прекарала съботната вечер в пиене по баровете, игралните зали и долнопробните кръчми. Не поддържаха предпочитаната от Мартин Лутър Кинг философия на пасивната съпротива, проповядвана навремето от Ганди.

Някой каза, че е избухнала и друга бомба на няколко преки, в свещеническия дом, обитаван от брата на Мартин Лутър Кинг, Алфред, известен като Ей Ди Кинг. Свидетел беше видял униформен полицай да оставя пакет в портика няколко секунди преди взрива. Явно бирмингамската полиция се беше опитала да убие братята Кинг едновременно.

Тълпата ставаше все по-гневна.

Скоро започнаха да хвърлят бутилки и камъни. Кучетата и водните оръдия бяха предпочитаните мишени. Джордж се върна в мотела. Верина помагаше да извадят една стара негърка от срутена стая на приземния етаж на светлината на фенери.

— Навън става грозно — каза й Джордж. — Хвърлят камъни по полицаите.

— Така и трябва, по дяволите. Полицаите са поставили бомбите.

— Помисли си — настоя Джордж. — Защо белите искат метеж тази вечер? За да саботират споразумението.

Верина забърса прахта от мазилката от челото си. Джордж наблюдаваше лицето й и видя как гневът се измества от пресметливост.

— Проклятие. Прав си.

— Не можем да го допуснем.

— Но как да го спрем?

— Трябва да изкараме всички водачи на движението навън да успокоят народа.

Тя кимна.

— Да, по дяволите. Започвам да събирам хората.

Джордж се върна навън. Метежът се беше разраснал бързо. Едно такси беше преобърнато и подпалено и сега гореше по средата на улицата. На другата пряка пък гореше бакалия. Патрулните коли, които идваха от центъра на града, бяха спирани на Седемнадесета улица от вихрушка хвърлени предмети.