Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Джордж грабна мегафон и се обърна към тълпата.
— Запазете спокойствие! Не излагайте на опасност сделката, която постигнахме! Сегрегационистите искат да провокират метеж — не им давайте каквото искат! Прибирайте се по домовете си да спите!
Един чернокож, който стоеше наблизо, му каза:
— Как така ние трябва да се прибираме по домовете си всеки път, когато те започват насилието!
Джордж скочи на капака на една паркирана кола и застана на покрива.
— Това не ни помага! — каза той. — Нашето движение е ненасилствено! Всички се прибирайте!
— Ние сме ненасилствено движение, но те не са! — викна някой.
После празна бутилка от уиски полетя във въздуха и удари Джордж по челото. Той слезе от покрива на колата. Докосна главата си. Болеше, но не кървеше.
И други подеха този вик. Верина се появи с неколцина водачи на движението и проповедници. Те се смесиха с тълпата и опитаха да вразумят хората. Ей Ди Кинг се качи върху една кола.
— В нашия дом току-що хвърлиха бомба! — викна той. — Ние казваме: „Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат“. Но вие не помагате — вие ни вредите! Моля, опразнете този парк!
Призивите бавно подействаха. Джордж забеляза, че Бивола Конър не се мярка — началстваше шефът на полицията Джейми Мур. Той беше професионалист, а не назначен по политически причини, и това помогна. Отношението на полицията изглеждаше променено. Гледачите на кучета и пожарникарите вече не бяха видимо нетърпеливи да се бият. Джордж чу някакво ченге да се обръща към група негри с думите „Ние сме ваши приятели!“ Глупости, но от нов вид.
Джордж разбра, че между сегрегационистите има ястреби и гълъби. Мартин Лутър Кинг се беше договорил с гълъбите и така беше заобиколил ястребите. Сега ястребите опитваха отново да разпалят омразата. Не биваше да им се позволява да успеят.
Поради липсата на полицейска агресия тълпата загуби желанието за метеж. Джордж започна да дочува нови коментари. Когато опожарената бакалия рухна, хората заговориха със съжаление.
— Срамота — рече някой.
— Прекалихме — додаде друг.
Най-сетне проповедниците ги накараха да запеят и Джордж си отдъхна. Знаеше, че всичко е свършило.
Намери началника Мур на ъгъла на Пето авеню и Седемнадесета улица.
— Трябва да заведем ремонтни екипи в мотела, началник — поде той вежливо. — Няма ток и вода и много скоро там ще стане нездравословно.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Мур и залепи радиостанцията до ухото си.
Но преди да заговори, дойдоха щатските полицаи.
Носеха сини шлемове, карабини и двуцевки. Пристигнаха припряно, повечето в коли, някои на коне. За секунди станаха двеста души или повече. Джордж зяпаше в ужас. Това беше катастрофа — метежът щеше да започне отново. Но тъкмо това иска губернаторът Уолъс, осъзна той. Уолъс, също като Конър и бомбаджиите, разбираше, че вече единствената надежда за сегрегационистите е пълното рухване на реда и законността.
Спря една кола и от нея изскочи полковник Ал Линго, директор на обществената безопасност при Уолъс. Размахваше пушка. Двама от хората му, явно телохранители, имаха автомати Томпсън.
Началник Мур окачи радиото на колана. Заговори меко, като внимателно не се обърна към Линго с военния му чин.
— Ако напуснете, господин Линго, ще го оценя.
Линго не се затормози с любезности.
— Замъкни страхливия си задник обратно в кабинета. Сега аз командвам, а заповедите ми са да сложим черните копелета да спят.
Джордж очакваше да му кажат да се разкара, но двамата бяха прекалено погълнати от спора си, та да ги е грижа за него.
— Тези оръжия не са необходими — продължи Мур. — Ще ги приберете ли, ако обичате? Някой ще бъде убит.
— Адски си прав! — отвърна Линго.
Джордж бързо се отдалечи и тръгна към хотела.
Преди да влезе, се обърна тъкмо навреме да види как щатските полицаи нападат тълпата.
После метежът започна отначало.
Джордж намери Верина в двора на мотела.
— Трябва да замина за Вашингтон — каза той.
Не му се тръгваше. Искаше да остане с Верина, да разговаря с нея, да задълбочат новооткритата интимност. Искаше да я накара да се влюби в него. Но това трябваше да почака.