![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Гледката уплаши пещерните твари и те се долепиха до стените на залата.
Щом битката секна, Куаан и Ратниците се обърнаха към Протал с дрезгави възгласи. Ликуваха от победата на Върховния владетел, сякаш беше извоювал бъдещето на Земята.
Но над всичко светлинките още се мятаха грозно по сталактитите на Кайрил Трендор.
Томас мигом погледна пръстена си. Все още тлееше в кърваво, вместо да е сребрист. Може луната да беше свободна, но самият той — не.
Преди радостното ехо да заглъхне, преди някой да помръдне, нов звук се стовари върху тях. Започна тихо, но се разрасна, докато загърмя в кухината като падащ таван. Смехът на Господаря Гад, преливащ от злорадство и неутолима омраза. Намаляващата тежест ги надмогваше, погребваше ги в собствената им безпомощност. Вцепеняваше ги и сякаш ги откъсваше от пулса и дишането им. Докато се трупаше на камари върху тях, те се почувстваха изгубени.
Дори Протал не шавна. Въпреки победата си изглеждаше стар и слаб, с помътнелите очи на човек, вторачен в собствения си ковчег. И Томас, който познаваше този смях, не можа да му се възпротиви.
Но Владетелят Морам скочи на подиума и завъртя своя жезъл над главата си, докато въздухът забръмча и синя мълния се заби нагоре в струпаните сталактити.
— Щом е тъй, покажи се, Презиращ! — прокънтя викът му. — Щом си толкова уверен, изправи се срещу нас сега! Страх ли те е да научиш, че може да си обречен?
Смехът избухна с още по-неукротимо пренебрежение, но предизвикателството на Морам му отне смразяващата сила. Протал докосна рамото на Морам. Ратниците стиснаха здраво мечовете си и застанаха в мрачна готовност до Владетелите.
Нови пещерни твари се стичаха в залата, макар че не нападаха. Лигоча ги видя и се подпря на осакатените си ръце. Очите му още кипяха кърваво, свирепостта и злобата щяха да ги разпалват до самия край. Задавен от кашлица, сякаш щеше да изхрачи сърцето си, той гъгнеше:
— Жезълът… Не знаете. Не можете да го използвате… Глупаци! Няма изход. Никакъв! Имам армии. Имам Камъка. — Напъна се неистово, за да го чуят през смеха. — Илеартският камък! Мощ и още мощ. Ще смазвам… — Размаха немощно ръка към бранителите си и изпищя пронизително: — Смажете ги!
Пещерните твари се устремиха напред, размахали оръжията си.
24.
Призоваване на Огнелъвовете
Идваха в навалица от червени очи, помътнели с лишена от мисъл упоритост. Но безтелесният смях на Господаря Гад като че ги правеше мудни. Газеха през него като в тресавище и спънатите им крачки дадоха на отряда време. По заповед на Куаан Ратниците се подредиха около Морам и Протал, стражите си избраха места между тях.
Морам извика на Томас, който бавно вдигна глава. Огледа спътниците си — твърде малко бяха. Понечи да се изправи, но не можеше да вдигне Тувор. Дори в смъртта безукорната преданост на Първия страж беше прекалено тежък товар за Томас.
Тогава чу гласа на Лид:
— Натам! Знам пътя!
Тя се провираше чевръсто между пещерните твари към един от проходите. Томас я гледаше сякаш я беше отписал. Не успяваше да вдигне Тувор, защото не хващаше добре с дясната ръка.
После Банор го откопчи от убития Първи страж и го избута към защитния пръстен около Владетелите. Томас възропта.
— Не можете да го зарежете тук! — Банор неумолимо го натика между Ратниците. — Какво правиш?! — възмути се Томас. — Трябва да го отнесем. Ако не го изпратите у дома, никой няма да го замени. — Той се обърна умоляващо към Владетелите. — Не можете да го изоставите!
Устните на Морам се изопнаха.
— Така трябва.
От входа на тунела, който избра, Лид им подвикна:
— Насам!
Стегна въжето си около шията на една пещерна твар, като използваше тялото й да я пази от оръжията на другите.
— Това е пътят!
Нови пещерни твари я нападаха и изтикваха навътре в тунела.
Протал разпали пламъци по своя жезъл, завъртя го над главата си и поведе останалите към Лид. С помощта на Морам проправи огнена пътека между скупчените пещерни твари.
Ослепителните пламъци на Владетелите плашеха съществата, но преди отрядът да се добере до посочения от Лид проход, клин от Злотворни се вряза в навалицата откъм друг вход. Водеше ги могъщ носител на знанието, черен като самите катакомби, а железният прът в ръцете му лъщеше влажно от сила или кръв.
Протал кресна: