![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Протал се хвърли към Лигоча. Държеше Жезъла с двете си ръце, за да не му позволи да удари с него. Двамата се сборичкаха.
Схватката изглеждаше непосилна за Протал. Колкото и да беше изнурен, Лигоча запазваше отчасти жилавостта на пещерна твар. А и мощта бушуваше у него. Протал беше твърде стар.
С Тувор в ръцете си Томас също не можеше да стори нищо.
— Помогни му! — изкрещя на Морам. — Ще загине!
Но Владетелят Морам обърна гръб на Протал и коленичи до Томас да види може ли да помогне някак на Тувор.
— Лигоча се опитва да задържи Жезъла със злоба — рече остро. — Върховният владетел може да изпее по-силна песен от тази.
Ужасѐн, Томас се развика:
— Ще бъде убит! Длъжен си да му помогнеш!
— Да му помогна ли? — Очите на Морам просветнаха заплашително. Болка и мъчителна сдържаност напрягаха гласа му. — Той не би се зарадвал на моята помощ. Протал е Върховен владетел. А въпреки положената от мен Клетва… — Морам се запъна от напиращите страсти. — … Аз бих смазал Лигоча.
В неговата уста любимата дума на пещерната твар издаваше отчаяние, което остави Томас безмълвен.
Гледаше задъхан борбата на Протал и се ужасяваше от опасността, от цената, която и двамата Владетели бяха готови да платят.
А около него се развихри битка. Пещерни твари се втурнаха от няколко посоки в Кайрил Трендор. Може би Лигоча ги беше призовал безмълвно. Отначало не бяха много на брой, но стигаха да се сражават с целия отряд. Само Морам не се хвърли в боя. Остана до Томас, опрял длан в бузата на Тувор сякаш парализиран от агонията му.
Куаан насилваше дрезгаво гласа си да надвика шумотевицата на оръжията и да подреди Ратниците си в кръг около подиума и Владетелите. Неговият еоман беше пострадал и от загуби, и от изтощение, но Куаан го предвождаше, като че защитата на Владетелите го правеше неподвластен на умора.
Ехтящите заплахи объркваха Томас. Протал и Лигоча се опитваха да се надвикат един друг досами него. Битката наоколо се разгаряше все по-яростно. Тувор издъхваше в скута му. Не можеше да му помогне. Скоро щяха да им препречат пътя за бягство и всички преживени изпитания щяха да се окажат напразни.
Не беше предвидил такъв завършек на своята уговорка.
Лигоча изтикваше полека Протал.
— Танцувай! — ръмжеше му свирепо.
Тувор се разтресе. Томас отклони поглед от Протал. Устните на Първия страж мърдаха, но не се чуваше нищо.
Морам понечи да го утеши.
— Не се бой. Това зло ще бъде победено… На Върховния владетел ще му стигнат силите. А твоето име ще бъде почитано навсякъде, където ценят доблестта.
Очите на Тувор обаче се взираха в Томас и той успя да прошепне една дума:
— Верен?
Цялото му тяло се изопна умоляващо. Томас не знаеше дали иска обещание или отсъждане, но отговори. Не можеше да откаже на един от Кръвната стража и да отхвърли призива на тази прескъпа преданост. Думата му присядаше, но той я изтика от гърлото си:
— Да.
Тувор потръпна за сетен път и умря с безизразен стон сякаш изопнатата струна на неговия обет се скъса. Томас го раздруса за раменете, но тялото увисна безжизнено.
На подиума Лигоча беше принудил Протал да коленичи и го извиваше назад, за да пречупи гръбнака му. В безпомощен гняв Томас нададе вой:
— Морам!
Владетелят кимна и скочи, но не нападна Лигоча. Вдигна жезъла си и изрева с глас, който заглуши врявата на битката:
— Меленкурион абата! Минас мил хабаал!
Целият жезъл се обви в ослепителен огън.
Мощта на словата отхвърли Лигоча крачка назад и Протал се изправи.
Още пещерни твари прииждаха в Кайрил Трендор и изтласкваха Куаан и Ратниците към подиума. Най-сетне Морам им се притече на помощ и нападна с бушуващите пламъци на жезъла си. Около него стражите бяха като вихрушки, въртяха се и налагаха пещерните твари толкова светкавично, че съществата нямаха време да им отвърнат със същото.
Бранителите на Лигоча обаче се събираха в пещерата. Отрядът изнемогваше от неумолимия им натиск.
Тогава Протал кресна в гълчавата:
— У мен е! Луната е свободна!
Стоеше тържествуващ на подиума, вдигнал Жезъла на закона в ръцете си. Лигоча лежеше в краката му и хриптеше като отчупено от скалата парче. Между пристъпите на непосилна горест съществото хъркаше:
— Върни го! Искам го…