Прокобата на Господаря Гад [bg]

Бавно, обзет от смут, той се оттегли присвит към средата на подиума. Оглеждаше се сякаш не проумяваше какво се е случило. Но подобните на лопати ръце стискаха Жезъла в смъртна хватка.

Пламтящите очи придобиха нелепо хитро изражение. С отсечено кимане през рамо той просъска:

— Ето… това е честно. Честно. По-добро от обещанията. Всички те… тук. Дребни Владетели и Кръвна стража… Човеци. За да ги смажа. — Засмя се, но кашлицата го задави. — Да ги смажа! — избълва, щом се съвзе. — Да ги смажа с мощ. — От гърлото му се изтръгна звук като трошене на кости. — Сила! Дребни Владетели. Могъщ Лигоч. По-добро от обещанията.

Протал даде жезъла си на Морам и пристъпи към подиума заедно с Тувор. Вървеше изправен, излъчваше увереност и спокойствие. След толкова години на себеотрицание в очите му нямаше двоумене или примирение. Напълно различни от очите на Лигоча, които преливаха от задоволяването на безчет коварства… и алчно пристрастяване към властта. Когато Върховният владетел заговори, дори в старческото хриптене звучеше решимост.

— Откажи се! Чуй ме, Лигоч, Скален червей. Жезълът на закона не ти принадлежи. Не е предназначен за теб. Могъществото му трябва да бъде използвано единствено за здравето на Земята. Дай ми го.

Томас застана до Върховния владетел. Искаше да бъде по-близо до Жезъла.

Но Лигоча само промърмори:

— Силата? Да се откажа? Никога!

Устните му мърдаха дори когато млъкна, сякаш изповядваше таен замисъл.

— Предай ни Жезъла за твое добро — настоя Протал. — Нима си сляп за самия себе си? Не виждаш ли какво те е сполетяло? Тази сила не е за теб. Тя те унищожава. Използвал си Жезъла погрешно. Използвал си и Илеартския камък. Тези сили са смъртоносни. Господаря Гад те е измамил. Дай ми Жезъла. Ще се опитам да ти помогна.

Предложението оскърби Лигоча.

— Да ми помогнеш ли? — изкашля думите. — Глупак! Аз съм Господаря Лигоч. Повелител! Луната е моя. Силата е моя. Ти си мой. Мога да смазвам! Старче… Дребно Владетелче. Оставям те жив, за да ме разсмиваш. Да ми помогнеш ли! Не, танцувай. Танцувай за Господаря Лигоч. — Той размаха заплашително Жезъла. — Разсмей ме. Оставям те жив.

Протал вирна глава и изрече заповедно:

— Лигоч, Скален червей, откажи се от Жезъла!

Лигоча замахна в истеричен гърч.

Протал се хвърли напред да му попречи, но Тувор стигна пръв до пещерната твар. Стражът хвана края на Жезъла.

Олигавен от ярост, Лигоча ръгна желязната пета на Жезъла в тялото на Тувор. Проблесна кървава светлина. В този миг плътта на Първия страж стана прозрачна — отрядът виждаше костите му да пламтят като сухи клони. После той се килна назад в ръцете на Томас.

Той не можа да удържи на тежестта му и се свлече на колене. Прегърнал Тувор, Томас се вторачи във Върховния владетел.