Прокобата на Господаря Гад [bg]

С пъшкане от болката в краката Лигоча спря на няколко крачки от Томас. Откопчи едната си ръка от изваяните по Жезъла символи и посочи с треперещ пръст брачната халка на Томас. Докато говореше, се хилеше зъбато през рамо, като че играеше за невидим зрител. Гласът му беше немощен като ръцете и краката.

— Мой е! — изкашля Лигоча. — Ти обеща. Мой е. Господар на Жезъла и пръстена. Ти обеща. „Направи това — казваше ми. — Направи онова. Не ги мачкай още. Почакай.“ — Изплю се злобно. — „Убивай по-късно.“ Ти обеща пръстена, ако правя каквото казваш. — Сърдеше се като болно дете. — Лигоча. Господаря Лигоч! Власт! Сега е мой.

Примлясна сочно и протегна ръка да вземе пръстена.

Томас се подчини на отвращението. Замахна бързо с горящия жезъл и отблъсна ръката на Лигоча.

От удара жезълът на Барадакас се нацепи на трески, сякаш плътта на Лигоча беше освирепяло желязо.

Пещерната твар нададе кашлящ рев на ярост и заби железния край на Жезъла на закона в пода. Камъкът под краката на Томас подскочи и той се просна по гръб толкова тежко, че сърцето му едва не спря.

Лежеше зашеметен и безпомощен. През туптящия шум в ушите си чу виковете на Лигоча:

— Убийте го! Дайте пръстена!

Обърна се по корем. Потта смъдеше в очите му и той виждаше размазано пещерните твари, които се втурнаха към него. Усещаше сърцето си застинало в гърдите, краката не му се подчиняваха. Напъваше се задавено да си поеме въздух, докато се мъчеше да изпълзи встрани.

Първата твар го стисна за шията, но изведнъж падна със стон. Втора твар се стовари на пода и останалите се отдръпнаха втрещени. Проехтя уплашен вик:

— Кръвната стража! Господарю Лигоч, помогни ни!

— Глупак! — сопна се Лигоча и кашлица раздра дробовете му. — Страхливец! Аз съм могъщ! Избийте ги!

Томас се изправи, избърса очи и откри, че Банор стои до него. Туниката висеше разпорена от раменете му. Под голяма цицина на челото едното му око се беше подуло страховито. Но ръцете му бяха готови да ударят мигновено. Безизразните му очи проблясваха сдържано.

Томас изпита такова облекчение, че му се прииска да прегърне Банор. След дългите терзания в мрака внезапно се почувства спасен, дори на прага на избавлението. Резкият глас обаче не издаде какво преживяваше.

— Какво те забави толкова, по дяволите?

Пещерните твари се примъкваха към тях бавно и нерешително и ги обкръжиха. Отзад Лигоча беснееше прегракнало.

Банор отвърна със стряскащо нехайство, че след като убил Злотворния, се ударил лошо на скалния склон и паднал в несвяст. После не можал да намери Ковенант в тъмата. Насъскана от накъсаните резки заповеди на Лигоча, една пещерна твар нападна Томас в гръб. Банор се завъртя пъргаво и повали съществото с ритник.

— Пламъкът по твоя жезъл ми показа къде си — продължи той. — Реших да вървя след теб.

Млъкна, за да се нахвърли към двама от стоящите наблизо противници. Те избягаха стремглаво. Когато заговори отново, в странния глас на харучая пролича кристална откровеност.